Чакаше я по средата, облечен в черно. Вин се приземи на калдъръма пред него с развети краища на пелерината. После се изправи.
„Интересно, той никога не носи пелерина“.
Постояха един срещу друг няколко мълчаливи секунди. Зейн сигурно осъзнаваше, че тя гори от нетърпение да го разпита, но не заговори, нито я поздрави или обясни появата си. По някое време бръкна в джоба си и извади монета. Хвърли я на улицата между тях и тя издрънча и се претърколи.
Той скочи във въздуха. Вин го последва и двамата се Тласнаха от една и съща монета. Излетяха нагоре, като две рамена на буквата V.
Зейн се завъртя и хвърли зад себе си нова монета. Тя се удари в стената на близката къща и той се Тласна и полетя право към Вин. Внезапно тя почувства върху кесията на пояса си натиск, който я запокити надолу към земята.
„Каква е играта ти тази вечер, Зейн?“ — помисли си, докато разкопчаваше кесията. Тласна се от нея и кесията полетя надолу, пришпорвана от тежестта й. Щом се блъсна в земята, Вин получи ново ускорение — сега тя се Тласкаше право нагоре от кесията, докато Зейн се носеше хоризонтално. Вин набра скорост, профуча в студения въздух покрай Зейн и съсредоточи тежестта си върху монетите в джоба му.
Зейн започна да пада. Но сграбчи монетите — за да не им позволи да излетят от джоба му — и се Тласна от нейните. Миг по-късно застина насред въздуха — Вин го Тласкаше отгоре, отдолу го задържаше неговият Тласък. И тъй като той спря, Тласъкът на Вин я изстреля още нагоре.
Тя прекъсна натиска към него и полетя надолу. Зейн обаче не сменяше височината: той се Тласна встрани и увеличи дистанцията между двамата, като нито за миг не докосваше с ръце или крака покриви или стени.
„Опитва се да ме принуди да се приземя — помисли Вин. — Първият, който падне, губи, така ли?“ Люшна се, прибра кесията от земята с рязко Притегляне, след това я хвърли на друго място и отново изхвърча нагоре.
Още докато летеше, Притегли кесията, после скочи след Зейн. Тласкаше се неуморно в нощта, твърдо решена да го настигне. В тъмнината Лутадел изглеждаше по-чист, отколкото на дневна светлина. Не се виждаха покритите със сажди сгради, черните фабрики, димът на ковачниците. Около нея стърчаха опустелите Цитадели на благородниците, като смълчани монолити. Някои от величествените сгради бяха заети от по-дребни благородници, други бяха конфискувани за правителствени учреждения. Останалите — след като бяха плячкосани по нареждане на Елънд — пустееха, с тъмни прозорци, мрачни подземия, статуи и украса, на която не се любуваше никой.
Вин не знаеше дали Зейн нарочно я е подмамил към Цитаделата Хастинг, или тя случайно го застигна при нея. Грамадната постройка изникна пред тях тъкмо когато Зейн забеляза, че го доближава, и хвърли по нея шепа монети.
Вин ги Тласна колебливо. Зейн веднага разпали стомана и Тласна по-силно. Ако и тя бе направила така, силата на нейната атака щеше да я отхвърли назад. Но сега успя да разпилее монетите настрани.
Зейн отново насочи Тласъка си към нейната кесия и отлетя назад към една от стените на Цитаделата Хастинг. Вин беше подготвена за този ход. Разпали пютриум, сграбчи кесията с две ръце и я скъса.
Монетите се пръснаха под нея и се стрелнаха към земята под силата на неговия Тласък. Тя избра една, Тласна се от нея и набра височина в мига, когато монетата падна на земята. Завъртя се с лице към небето и подсиленият й от калая слух долови звънтенето на монетите далече долу на калдъръма. Все още бяха в обсега й, но не се налагаше да ги държи в себе си.
Тя се понесе към Зейн и една от кулите на Цитаделата изплува до нея от мрака. Цитаделата Хастинг бе сред най-красивите в Лутадел. Имаше голяма кула в средата — висока и импозантна, — с бална зала на самия връх. Освен това имаше шест по-малки кули, разположени на равни разстояния около централната структура, всяка свързана с нея чрез дебела стена. Елегантна и величествена постройка. Кой знае защо, Вин реши, че Зейн се е насочил към нея преднамерено.
Тъкмо когато го видя, Тласъкът му изгуби сила поради пределното разстояние от монетата и той се завъртя точно над нея, тъмна фигура на фона на местещите се мъгли, все още под нивото на горния ръб на стената. Вин дръпна с всичка сила няколко от монетите на земята — Притегли ги в случай, че й потрябват.
Зейн полетя надолу към нея. Вин машинално Тласна монетите в джоба му, после осъзна, че той може би очаква тъкмо това, тъй като така го изстреля нагоре, а самата тя литна надолу. След миг се размина с монетите, които бе Притеглила, дръпна една, улови я, сетне Тласна друга и я насочи хоризонтално към стената.