Полетя настрани. Зейн профуча покрай нея, оставяйки диря в мъглата, после той също набра височина — вероятно бе хвърлил долу монета — и запокити по нея голяма шепа монети.
Вин се завъртя и отби монетния дъжд. Металните късчета се разхвърчаха във всички посоки, няколко се удариха със звън в нещо в мъглата зад нея. Друга стена. Двамата със Зейн се носеха между външните кули, от двете им страни имаше наклонени стени, а малко пред тях беше централната кула. Сражаваха се близо до върха на триъгълника от каменни стени.
Зейн прелетя покрай нея. Вин се пресегна да го Притисне, но с изненада осъзна, че той вече не носи монети. Тласкаше нещо зад себе си, вероятно монетата, която Вин бе заковала в стената със собствената си тежест. Тя се Тласна нагоре, за да се отдалечи, но той я последва.
А после се блъсна в нея и започнаха да падат. Докато се въртяха, Зейн я сграбчи за раменете и доближи лицето си до нейното. Не изглеждаше ядосан, нито разгорещен от двубоя.
Беше все така спокоен.
— Това сме ние, Вин — промълви той тихо. Вятърът и мъглите свистяха около тях, докато падаха, краищата на пелерината й се вееха във въздуха зад него. — Защо играеш техните игри? Защо им позволяваш да те командват?
Вин положи длан на гърдите му и Тласна монетата, която стискаше в ръка. Силата на Тласъка й позволи да се освободи от захвата му и го отпрати назад и нагоре. Тя се овладя само на няколко крачки преди земята, Тласна падналите монети и отново полетя нагоре.
Профуча в нощта покрай Зейн и докато той падаше, видя, че на лицето му трепти усмивка. Вин посегна надолу, следвайки синкавите линии, които се протягаха към земята, после разпали желязо и ги Притегли едновременно всичките. Линиите започнаха да променят посоката си, монетите полетяха нагоре и профучаха покрай изненадания Зейн.
Тя Притегли няколко монети в шепата си. „Да видим дали ще можеш сега да се задържиш във въздуха“ — помисли си с усмивка. Тласна се настрани и разпръсна останалите монети в нощта. Зейн продължаваше да пада.
Вин също полетя надолу. Хвърли две монети от двете си страни и ги Тласна. Монетите литнаха в мъглата право към срещулежащите каменни стени и щом се блъснаха в тях, Вин увисна във въздуха. Увеличи Тласъка и се задържа на място в очакване да я Притеглят отдолу. „Ако той дръпне, и аз ще Дръпна — помисли си. — И двамата ще паднем, но аз ще задържа монетите между нас във въздуха. Той ще се сгромоляса пръв“.
Една монета профуча край нея.
„Какво? Откъде взе това?“
Беше сигурна, че е Тласнала настрани всички монети от земята.
Монетата се извиси над нея — оставяше след себе си синя аломантична диря — и достигна горния ръб на стената вдясно от нея. Вин погледна надолу и в същия миг Зейн забави падането си и се стрелна нагоре — Притеглян от монетата, която бе тупнала върху каменните перила на стената.
Докато я подминаваше, тя зърна доволната му физиономия.
„Фукльо“.
Вин освободи монетата отляво и продължи да Тласка тази вдясно. Понесе се наляво и едва не се удари в стената, преди да хвърли монета към нея. Тласна я и се понесе нагоре и надясно. Нова монета я отпрати назад и наляво и тя продължи да подскача между стените, напред и назад, докато не достигна до върха.
Не можа да сдържи усмивката си. Зейн й кимна с уважение, докато се разминаваха. Тя забеляза, че е събрал част от нейните разпилени монети.
„Време е аз да те нападна“ — помисли Вин.
Удари с мощен Тласък монетите в ръката на Зейн и те я изстреляха нагоре. Но Зейн продължаваше да Тласка боксинга на стената под себе си и така се задържа да не започне да пада. Вместо това увисна във въздуха между две сили — неговият собствен Тласък го подтикваше да се понесе нагоре. Тласъкът на Вин го притискаше надолу.
Вин го чу да пъшка от усилие и увеличи Тласъка. Беше толкова съсредоточена, че едва не пропусна момента, когато той разтвори другата си ръка и Тласна една монета към нея. Тя посегна да я Оттласне, но за щастие той не се бе прицелил добре и монетата я подмина на една педя.
Всъщност не. Защото почти веднага монетата се върна и я удари в гърба. Зейн я Притегли с всички сили и металното късче се заби в кожата й. Вин изстена и разпали пютриум, за да не позволи на монетата да я нарани.
Зейн не се отказваше. Вин стисна зъби, но той бе много по-тежък от нея. Тя започна да се снижава към него в нощта и сега само нейният Тласък поддържаше дистанцията помежду им, а монетата я притискаше все по-силно.
„Вин, никога не влизай в директен двубой по Тласкане — я беше предупредил Келсайър. — Твърде лека си, ще губиш всеки път“.
Тя спря Натиска върху монетата в ръката на Зейн и веднага започна да пада по-бързо, подтиквана от монетата зад гърба й. Тласна я лекичко, колкото да я използва като опорна точка, после хвърли настрани последната си монета и щом чу звънтенето й в стената, Тласна настрани и се измъкна от силовата ос между Зейн и неговата монета.