Възцари се тишина. Всички един по един се обърнаха към Клъбс и той кимна. Беше съгласен.
„Добра работа, Елънд“ — помисли Вин.
— Някой трябва да се срещне с баща ми — заяви Елънд. — И очевидно това съм аз. Страф ме мисли за глупак и аз трябва да го убедя, че не представлявам заплаха. А след това ще се срещна и със Сет и ще му кажа, че съм на негова страна. Когато накрая двамата се нахвърлят един срещу друг — всеки убеден, че ще подкрепим тъкмо него, — ще останем зад стените на града и ще ги оставим да се избият. Победителят няма да разполага с достатъчно сили, за да завладее града!
Хам и Бриз кимнаха. Но Доксон, изглежда, не беше съгласен.
— Планът е добър на теория, но да отидете без охрана във вражески лагер? Изглежда ми глупаво.
— Чакай, помисли — спря го Елънд. — Струва ми се, че това е нашето преимущество. Баща ми вярва в контрола и господството. Ако отида в лагера му, ще му подскажа, че приемам властта му. Ще изглеждам слаб и той ще сметне, че може да ми налага волята си. Рисковано е, но не го ли направя, всички ще умрем.
Мъжете се спогледаха.
Елънд изпъна гръб и стисна юмруци. Винаги го правеше, когато беше нервен.
— Боя се, че това не подлежи на обсъждане — заяви той. — Вече взех решение.
„Няма да приемат думите му толкова лесно“ — помисля Вин. Това бяха свободни хора.
Но за нейна изненада никой не възрази.
Доксон най-сетне кимна и каза:
— Добре, ваше величество. Тръгвате по опасен път. Накарайте Страф да повярва, че разчитате на подкрепата му, но също така го оставете да си мисли, че би могъл да ни предаде при първа необходимост. Нека осъзнае, че има нужда от нашите оръжия, но не и от волята ни.
— И — добави Бриз, — направи го, без да заподозре, че играеш и за двата лагера.
— Ще можеш ли да се справиш? — попита Хам. — Кажи честно, Елънд.
Елънд кимна.
— Да, Хам. През изминалата година натрупах опит в политиката. — Каза го уверено и Вин видя, че все още е стиснал юмруци. „Ще трябва да се отучи от този навик“.
— Може да разбираш от политика — рече Бриз, — но това е по-скоро измама. Признай си, приятелю, ти си отчайващо честен — все приказваш как трябва да се защитават правата на скаа и прочее.
— Не е така — възрази Елънд. — Честността и добрите намерения са напълно различни неща. Бих могъл да забравя първото, ако… — Той спря. — Защо обсъждаме тези неща? Съгласихме се, че ще го направя, и точка. Докс, би ли написал писмо до баща ми? Съобщи му, че ще се радвам да се срещнем. Даже…
Елънд млъкна, погледна към Вин, после продължи:
— Кажи му, че бих искал да обсъдим бъдещето на Лутадел и да го запозная с един специален човек.
Хам се засмя.
— Ах, няма нищо по-мило от това да запознаеш момичето си с баща си!
— Особено когато това момиче е най-опасният аломант в Централната област — добави Бриз.
— Мислите ли, че ще се съгласи тя да е с вас? — попита Доксон.
— Ако откаже, няма сделка — отвърна Елънд. — Гледай да е наясно с това. Но предполагам, че ще се съгласи. Страф има навика да ме подценява — и вероятно съвсем оправдано. Надявам се чувствата му да се разпрострат и върху Вин. Сигурно ще си помисли, че е същата стока като мен.
— Страф има свой Мъглороден — обади се Вин. — Негов личен телохранител. Справедливо е Елънд да вземе мен. Ако съм там, ще мога да го измъкна, ако нещата се объркат.
Хам се засмя отново.
— Гледката едва ли ще е достойна за уважение — Вин те мята на рамо и отпрашва насам.
— По-добре, отколкото да умра — отвърна Елънд; опита се да го каже шеговито, но въпреки това се беше изчервил.
„Той ме обича, но все пак е мъж — помисли Вин. — Колко пъти съм наранявала достойнството му с това, че съм Мъглородна, а той е обикновен човек? Друг на негово място никога не би ме обикнал.
Дали не заслужава спътница, която би могъл да закриля? Някоя по-… женствена?“
Отново се сгуши в мекото кресло. Креслото, в което той обичаше да чете. Дали Елънд не се нуждаеше от жена, която да споделя интересите му? Такава, която да не смята четенето за досадна работа? Жена, с която да обсъждат гениални политически теории?
„Защо след толкова време продължавам да обсъждам нашата връзка?“ — зачуди се тя.
„Нямаме място в техния свят — бе казал Зейн. — Мястото ни е тук, сред мъглите. Твоето място не е при тях…“
— Има още нещо, което исках да обсъдим, ваше величество — обади се Доксон. — Трябва да се срещнете със Събора. Нямат търпение да обсъдят нещо важно с вас — изглежда, в Лутадел се разпространяват фалшиви монети.