Тиндуил само повдигна вежди.
— Наистина! — увери я той.
— Как те наричат?
Елънд сви рамене.
— Те са мои приятели. Наричат ме на малко име.
— И дори съкратено. „Ел“!
Той се изчерви и се наведе над книгите.
— Искаш да ги накарам да се обръщат към мен с титлата?
— Да — отвърна Тиндуил. — Особено пред другите. Трябва да се обръщат с „ваше величество“ или поне с „милорд“.
— Съмнявам се, че Хам ще се съгласи — подхвърли Елънд. — Той има свои виждания за авторитета.
— Ще ги преодолее — каза Тиндуил и прокара пръст по един рафт с книги. — Не беше нужно да показва пръста си на Елънд, той и сам се сети, че е изцапан с прах.
— Ами ти? — попита я той.
— Какво аз?
— И ти ме наричаш „Елънд Венчър“, а не „ваше величество“.
— Аз съм различна.
— Не виждам с какво може да си различна. Отсега нататък желая да се обръщаш към мен с „ваше величество“.
Тиндуил му отвърна с убийствена усмивка.
— Много добре, ваше величество. А сега отпуснете юмруци. Ще трябва да поработим върху това — един държавник не бива да издава нервността си.
Елънд погледна ръцете си и отпусна юмруци.
— Е, добре.
— В добавка — продължи тя, — все още шикалкавите, когато говорите. Така изглеждате колеблив и неуверен.
— Работя върху това.
— Не се извинявайте, ако не го мислите наистина — посочи Тиндуил. — И не давайте обяснения. Не е необходимо. Водачът често се преценява по способността му да носи отговорност. Щом сте крал, всичко, което става във вашето кралство — независимо кой го извършва, — е по ваша вина. Вие сте отговорен дори за природни бедствия като земетръс или буря.
— И армии — добави Елънд.
Тиндуил кимна.
— И армии. Ваша работа е да се справяте с тези неща и с всичко останало, което не е както трябва. Трябва просто да приемете този факт.
Елънд кимна и взе една книга.
— А сега да поговорим за вината — продължи Тиндуил и седна. — Престанете да подреждате. Това не е занимание за краля.
Елънд въздъхна и остави книгите.
— Вината — продължи Тиндуил — не е присъща на кралете. Трябва да спрете да се съжалявате.
— Току-що ми каза, че съм виновен за всичко, което се случва в кралството ми!
— Така е.
— Как тогава да не изпитвам вина?
— Трябва да се изпълните с увереност, че вашите действия са най-добрите. И че независимо колко лоши са нещата, без вас ще станат още по-лоши. Когато се случи нещастие, вие поемате отговорност, но не се въргаляте в прахта, нито се захващате да чистите. Не ви е позволено да го правите, чувството за виновност е лукс за по-малките от вас. Просто правите това, което се очаква от вас.
— И то е?
— Оправяте положението.
— Страхотно — рече Елънд. — Ами ако се проваля?
— В такъв случай поемате отговорността и правите втори опит.
Елънд завъртя очи.
— Ами ако не успея да поправя нещата? Ако наистина не съм подходящ за крал?
— Тогава освобождавате трона. За предпочитане чрез самоубийство — стига, разбира се, да сте оставили наследник. Добрият крал винаги го прави.
— Разбира се — рече Елънд. — Значи смяташ, че трябва да се самоубия?
— Не. Казвам, че трябва да се гордеете със себе си, ваше величество.
— Не ми прозвуча така. Всеки ден ми повтаряш колко лош крал съм и как народът страда от това! Тиндуил, зная, че не съм най-добрата кандидатура за този пост. Избраникът беше убит от лорд Владетеля.
— Стига с това! — тросна се Тиндуил. — Независимо дали го вярвате, или не, вие сте най-добрият човек за този пост. Ваше величество.
Елънд изсумтя.
— И сте най-добрият — продължи тя, — защото сте на трона. Ако има нещо по-лошо от посредствения крал, това е хаосът — в който ще изпадне вашето кралство, ако ви няма. Хората от двете страни, благородници и скаа, ви приемат. Може да не вярват във вас, но ви приемат. Ако се откажете сега — или загинете, — ще настъпят объркване, безредици и разрушения. Макар и неподготвен, с мекушав характер, може би дори мишена на присмех, вие сте единственото, което има тази страна. Вие сте кралят, Елънд Венчър…
Елънд я погледна замислено.
— Да, зная. Макар че не се чувствам крал.
— Няма място за самообвинения. Приемете, че сте крал, че това не може да се промени и че носите цялата отговорност. Каквото и да правите, бъдете уверен — защото ако не сте, ще настъпи хаос.
Елънд кимна.
— Трябва да сте арогантен, ваше величество — продължи Тиндуил. — Всички успели водачи споделят една обща черта — те вярват, че могат да се справят по-добре от останалите. Скромността е хубаво нещо, но когато идва време да се вземат решения, човек не може да си позволи лукса да се съмнява в способностите си.
— Ще се опитам.
— Добре. — Тиндуил кимна. — А сега да преминем към следващия въпрос. Кажете ми, защо не се ожените за това момиче?