Елънд се намръщи. „Това не го очаквах…“
— Струва ми се, въпросът е личен, Тиндуил.
— Да, личен е.
Елънд продължи да се мръщи, но тя го гледаше очаквателно.
— Не зная — рече той накрая, отпусна се в креслото и въздъхна. — Вин не е като… другите жени.
Тиндуил повдигна вежди и гласът й леко омекна.
— Ваше величество, колкото повече жени опознавате, толкова по-често ще ви се иска да го казвате за всяка от тях.
Елънд кимна унило.
— Независимо от това — рече Тиндуил, — нещата не могат да останат така. Не бих искала да се меся в личните ви дела, но както вече казах, външният вид е много важен за краля. Не ви отива да се показвате пред хората придружен от любовница. Зная, че това е нещо естествено сред имперските благородници. Но скаа очакват повече от вас. Може би заради фриволното отношение на благородниците към плътските удоволствия те открай време ценят моногамията. И очакват от вас да споделяте ценностите им.
— Ще трябва да проявят търпение — заяви Елънд. — Защото поисках ръката на Вин и тя ми отказа.
— Знаете ли причината?
Елънд поклати глава.
— Тя… понякога не говори съвсем разумно.
— Може би просто не е подходящият човек за тази работа?
Елънд я стрелна с поглед.
— Какво значи пък това?
— Че се нуждаете от някоя по-изтънчена. Сигурна съм, че е отличен телохранител, но като дама…
— Спри! — тросна се Елънд. — Харесвам Вин такава, каквато е.
Тиндуил се усмихна.
— Какво? — попита настойчиво Елънд.
— Цял следобед ви обиждам, ваше величество, а вие почти не се намръщихте. Но веднага щом споменах любимата ви Мъглородна, лицето ви се забули от облаци. Почти сте готов да ме изгоните.
— Е, и?
— Значи я обичате?
— Разбира се. Не я разбирам, но е така — обичам я.
Тиндуил кимна.
— Тогава моля за прошка, ваше величество. Трябваше да се уверя.
Елънд се намръщи, но изглеждаше малко поуспокоен.
— Значи това беше поредният изпит, така ли? Искаше да провериш как ще реагирам на думите ти за Вин?
— Не само аз ще ви подлагам на изпитания, ваше величество. Хубаво е да свиквате с това.
— Но какво те интересува връзката ми с Вин?
— Любовта не е лесно занимание за кралете, ваше величество — посочи Тиндуил с нетипичен за нея мек тон. — Ще разберете, че привързаността ви към това момиче може да ви навлече повече неприятности от много други неща.
— И това е причина да се откажа от нея? — попита ядосано Елънд.
— Не. Не мисля, че е.
Елънд не сваляше втренчен поглед от нея.
— Звучи малко… странно от устата ти. А къде остават кралските задължения и външният вид?
— Винаги може да се направи изключение.
„Интересно — помисли Елънд. — Тази жена е по-умна, отколкото предполагах“.
— А сега — заговори Тиндуил. — Как вървят упражненията? Елънд неволно потърка удареното си рамо.
— Добре, струва ми се…
Прекъсна го почукване на вратата и миг по-късно влезе капитан Демоа.
— Ваше величество, дойде пратеник на лорд Сет.
— Пратеник? — попита Елънд и се надигна.
Демоа се поколеба. Изглеждаше сконфузен.
— Ами… нещо от тоя род. Твърди, че е дъщеря на лорд Сет и че е дошла да търси Бриз.
21.
Той беше роден в бедно семейство, а се ожени за кралска дъщеря.
Скъпата рокля на младата жена — от светлочервена коприна, с дантелени ръкави — би й придала изтънчен вид, ако не беше изтичала към Бриз веднага щом влезе. Светлите й къдрици подскочиха игриво, тя нададе радостен вик и се хвърли на врата му.
Беше на около осемнайсет.
Елънд погледна Хам, който стоеше като поразен от гръм.
— Е, изглежда, беше прав за Бриз и дъщерята на Сет — прошепна Елънд.
Хам поклати глава.
— Не мисля… аз просто се пошегувах… смятах, че Бриз никога…
Бриз, от своя страна, изглеждаше крайно объркан в прегръдките на момичето. Намираха се в приемната на двореца, на същото място, където Елънд се бе срещнал с пратеника на баща си. През високия до тавана прозорец се процеждаше следобедна светлина. Отстрани беше строен малък отряд прислужници, очакващи заповедите на краля.
Бриз погледна Елънд и се изчерви до уши.
„Не съм го виждал толкова смутен“ — помисли Елънд.
— Миля моя — рече Бриз и се покашля, — ще бъдеш ли така добра да се представиш на краля?
Момичето най-сетне пусна Бриз, отстъпи назад и се поклони грациозно пред Елънд. Беше леко пълничка, с прическа в стил от времето преди Рухването и бузите й горяха от вълнение. Имаше красиво лице и очевидно бе получила добро възпитание — точно от този тип девойки, които Елънд се бе научил да отбягва.