— Елънд — почна Бриз, — позволи ми да ти представя Алриане Сет, дъщеря на лорд Ашуедър Сет, крал на Западната област.
— Ваше величество — рече Алриане.
Елънд кимна.
— Лейди Сет… — Млъкна, после продължи с глас, в който се долови надежда. — Вие сте посланичка на баща ви?
Алриане се поколеба.
— Ами… не бих казала, че ме праща той, ваше величество.
— О, скъпа — въздъхна Бриз, извади кърпичка и попи челото си.
Елънд погледна Хам, после пак момичето.
— Ще бъдете ли така добра да ни обясните? — И я покани с жест да се настани в едно от креслата. Алриане кимна ентусиазирано, но докато сядаше, се постара да е близо до Бриз. Елънд даде знак на прислугата да поднесе изстудено вино.
Имаше нужда да пийне нещо.
— Търся убежище, ваше величество — почна забързано Алриане. — Трябваше да избягам. Бризи сигурно ви е казал какъв е баща ми!
Бриз се оглеждаше смутено и девойката сложи успокоително ръка на коляното му.
— И какъв е баща ви? — попита Елънд.
— Обича да командва. И да се разпорежда. Прогони Бризи и аз трябваше да го последвам. Не можех да остана и миг повече в онзи лагер. Военен лагер! Да доведе мен, една млада дама, на война! Знаете ли какво е да ви се подхилква всеки войник, покрай който минавате? Представяте ли си, че трябваше да спя в палатка?
— Аз…
— Рядко имахме прясна вода — продължаваше Алриане. — И не можех да се изкъпя от страх да не ме зяпат войниците. А докато пътувахме насам, седях по цял ден в каретата и се друсах. Ако не беше Бризи, нямаше да има с кого да си поговоря. А после баща ми го изгони…
— Защото? — подкани я нетърпеливо Хам.
Бризи се закашля.
— Трябваше да избягам, ваше величество — продължи Алриане. — Моля ви, приемете ме при вас. Зная неща, които могат да ви бъдат от полза. Неща, които видях в лагера на баща ми. Обзалагам се, не знаете, че получава припаси от фабриката в Хаверфрекс! Какво мислите за това?
— Ами… впечатляващо — отвърна неуверено Елънд. Алриане кимна рязко.
— И дойдохте да намерите Бриз? — попита Елънд.
Алриане се изчерви. Но когато заговори, не изглеждаше толкова свенлива.
— Трябваше да го видя, ваше величество. Той е толкова чаровен… прекрасен. Не очаквам баща ми да ме разбере.
— Ясно — рече Елънд.
— Моля ви, ваше величество — заговори отново Алриане. — Трябва да ме приемете. Сега, когато напуснах баща си, няма къде да ида!
— Можете да останете тук… поне за известно време — рече Елънд и кимна на Доксон, който току-що бе влязъл. — Но както виждам, бягството ви не е било лесно. Бихте ли искали да се освежите?
— О, с голямо удоволствие, ваше величество!
Елънд погледна Кадон, един от дворцовите стюарди, който стоеше в дъното на помещението с останалата прислуга, и той кимна — стаите вече бяха приготвени.
— В такъв случай — продължи Елънд и се изправи, — Кадон ще ви отведе в покоите ви. Вечерята ще е в седем и тогава ще можем да си поговорим.
— Благодаря ви, ваше величество! — отвърна Алриане, скочи чевръсто от креслото, прегърна Бриз, след това пристъпи напред, сякаш се готвеше да прегърне и Елънд. За щастие се отказа навреме и остави на слугата да я отведе.
Елънд седна. Бриз въздъхна дълбоко и се облегна уморено назад. Доксон седна на мястото на момичето.
— Това беше малко… неочаквано — отбеляза Бриз.
Последва неловко мълчание. Само шумоленето на поклащащите се зад прозорците дървета нарушаваше тишината. След това — съвсем неочаквано — отекна смехът на Хам. В първия миг Елънд се стресна, но после — въпреки опасностите, въпреки тежестта на проблема — неволно се присъедини към него.
— О, стига — изпуфтя Бриз, но това само засили смеховете още повече. Може би беше заради нелепата случка или защото всички имаха нужда от разтуха, но Елънд продължи да се смее все по-неудържимо. Хам не му отстъпваше и дори Доксон си позволи една усмивчица.
— Не виждам нищо весело — рече Бриз. — Дъщерята на лорд Сет — човекът, който в момента е обсадил нашия град — току-що поиска убежище. Дори Сет досега да се е колебаел дали да ни види сметката, вече със сигурност ще го стори!
— Зная. — Елънд въздъхна. — Само че…
— Ама как само те прегръщаше с пухкавите си ръчички! — възкликна Хам. — Не мога да си представя по-нелепа картина от тази, в която ти си обвързан с толкова вятърничаво девойче!
— Всъщност това променя донякъде общата картинка — заговори Доксон. — Макар че, Бриз, не очаквах точно от теб да се забъркаш в подобна история. Откакто го няма Кел, се надявах, че сме приключили с женските истории.
— Вината не е моя — отбеляза Бриз. — Момичето е сбъркало човека.
— А, в това няма съмнение — промърмори Хам.