Нищо не я плашеше повече от собственото й безсилие. Като малка бе свикнала с мисълта, че не може да промени света, но Келсайър я бе научил на самоуважение.
Ако не можеше да опази Елънд, каква полза от нея?
„Все още бих могла да свърша някои неща“ — помисли си тя. Беше приклекнала на един тесен корниз, вятърът полюшваше краищата на мъглопелерината й. Точно под нея факли озаряваха предния двор на Цитаделата Венчър, където бяха на пост двама от войниците на Хам. Озъртаха се изплашено в мъглата.
Стражите не можеха да я видят тук горе; те всъщност едва ли забелязваха нещо и на двайсет крачки в тази гъста мъгла. Не бяха аломанти. Освен с основната си група Елънд разполагаше само с десетина Мъгливи — много по-малко, отколкото имаха другите нови крале в Последната империя. От Вин се очакваше да промени баланса.
Някой отвори портата и излезе навън. Вин чу гласа на Хам — поздравяваше пазачите. Една от причините за тяхното усърдие всъщност бе самият Хам. Може да беше анархист по душа, но от друга страна, бе отличен водач. Войниците му не бяха най-дисциплинираните, които Вин бе виждала, но бяха най-лоялните.
Хам поговори с тях, после им махна и се отдалечи в мъглите. В тесния двор между Цитаделата и външната стена бяха разположени няколко поста и Хам бе излязъл да ги обиколи. Крачеше бодро в нощта, като разчиташе на разсеяната звездна светлина, вместо да се заслепява със запалена факла. Навик на крадец.
Вин се усмихна, скочи на земята и изтича след него. Той продължи напред, без да я забелязва.
„Какво ли е да притежаваш само една аломантична сила? — зачуди се тя. — Да можеш да увеличиш силата си, но същевременно слухът ти да е слаб като на обикновен човек?“ Вече две години разчиташе предимно на новите си способности.
Следваше Хам безшумно, докато не приближиха засадата. Вин се напрегна и разпали бронз.
ОреСюр внезапно нададе вой и изскочи иззад купчина сандъци. Кандрата бе само тъмен силует в нощта и нечовешкият й вой стресна дори Вин. Хам се извъртя и изруга тихо.
И инстинктивно разпали пютриум. Съсредоточена върху бронза, Вин недвусмислено определи, че пулсациите произхождат от него. Хам се заозърта да види къде е ОреСюр. Аломантията му означаваше, че не е самозванец. Вин можеше да зачеркне още едно име от списъка.
— Всичко е наред, Хам — рече тя и пристъпи напред.
Той спря, извадил фехтоваческото бастунче.
— Вин? — попита, примижавал в мъглата.
— Аз съм — потвърди тя. — Извинявам се, стреснал си кучето ми. Нощем е доста нервно.
Хам се отпусна.
— Е, случва се. Нещо интересно тази нощ?
— Нищо важно. Ако има, ще ти кажа веднага. Хам кимна.
— Благодаря. Макар че едва ли ще съм ти от полза. Може да съм капитан на охраната, но ти си тази, дето върши важната работа.
— По-ценен си, отколкото смяташ, Хам — рече Вин. — Елънд ти има доверие. Откакто Джастис и другите заминаха, той се нуждае от приятел.
Хам кимна. Вин се обърна и погледна в мъглата, към мястото, където ги очакваше ОреСюр. Изглежда, се чувстваше все по-удобно в тялото на кучето.
Сега, след като знаеше, че Хам не е самозванец, трябваше да обсъди нещо с него.
— Хам — заговори тя, — ти си много по-полезен за Елънд, отколкото си даваш сметка.
— За самозванеца ли говориш? — попита тихо той. — Елънд ме накара да свикам дворцовата прислуга и да проверя кой е отсъствал през деня. Трудна задача.
Тя кимна и каза:
— Има и нещо друго, Хам. Свърши ми атиумът.
Той стоеше мълчаливо в мъглата. След малко изруга тихо.
— Сигурно ще умра при следващата среща с Мъглороден — продължи тя.
— Само ако той има атиум.
— Какви са шансовете да пратят някой да се бие с мен без атиумен запас?
Той се поколеба.
— Хам — продължи тя, — трябва да открия някакъв начин да се бия с противник, който гори атиум. Кажи ми, че знаеш такъв.
Хам сви рамене в мрака.
— Има доста теории, Вин. Веднъж водих дълъг разговор с Бриз по въпроса — макар че през по-голямата част от времето той се оплакваше, че го обиждам.
— Е? — попита тя. — Какво мога да направя? Той се почеса по брадичката.
— Според повечето изследователи най-добрият начин да убиеш Мъглороден, който има атиум, е като го изненадаш.
— Това няма да ми помогне, ако той нападне пръв — възрази Вин.
— Ами… — Хам се замисли. — Освен изненадата май няма много други възможности. Някои казват, че можеш да убиеш Мъглороден, който гори атиум, ако го притиснеш в неизгодно положение. Това е като игра на камъчета — понякога единственият начин да вземеш камъка в ъгъла е да го приковеш така, че накъдето и да помръдне — умира. Но да го направиш с Мъглороден ще е страшно трудно. Проблемът е, че атиумът му позволява да вижда в бъдещето — той ще предвиди всички ходове, водещи към клопката, и ще ги избегне. По някакъв начин металът подсилва ума му.