— Браво — похвали тя ОреСюр и доближи ръба на покрива. Едва сега осъзна нещо важно. ОреСюр бе проявил инициатива — беше я предупредил за евентуална опасност, без да му заповядва да се ослушва.
Дребно нещо, но й се стори важно.
— Какво мислиш? — попита тя тихо, загледана в приближаващата се фигура. Непознатият не си осветяваше пътя с факла и въпреки това, изглежда, се чувстваше спокоен сред мъглите.
— Аломант? — попита ОреСюр.
Вин поклати глава.
— Не долавям аломантични пулсации.
— В такъв случай е Мъглороден — подметна ОреСюр. Все още не знаеше, че тя умее да прониква през Медните облаци. — Висок е за вашия приятел Зейн. Бъдете внимателна, господарке.
Вин кимна, хвърли една монета и литна в мъглите. Зад нея ОреСюр скочи от покрива, после от ръба на стената на цели двайсет стъпки по-долу.
„Определено обича да подлага на изпитание границата на способностите си“ — помисли Вин. Разбира се, ако падането не беше смъртно опасно, тя оправдаваше проявата на кураж.
Приземи се недалече от тъмната фигура, извади кинжалите, подготви металите и провери запасите от дуралуминий. След това закрачи безшумно по улицата.
„Изненада“ — помисли си. Предложението на Хам все още я караше да изпитва безпокойство. Не винаги можеше да разчита на изненада. Докато следваше непознатия, се опита да го изучи. Беше висок — много висок. Облечен в расо. Нещо повече, това расо…
Вин спря.
— Сейзед? — попита изненадано.
Терисецът се обърна и тя различи лицето му с подсилените си от калая очи. Той се усмихваше.
— Ах, господарке Вин — рече Сейзед с познатия си всезнаещ глас. — Тъкмо се питах защо толкова време не ме откривате. Вие сте…
И млъкна, защото прегръдката на Вин му изкара дъха.
— Не мислех, че ще се върнеш толкова скоро!
— Нямах намерение да се връщам, господарке Вин — отвърна Сейзед. — Но се случиха неща, които ме принудиха да поема обратно. Елате да говорим с негово величество. Нося някои доста тревожни новини.
Вин го пусна, погледна спокойното му лице и забеляза в очите му умора. Изтощение. Расото му беше изцапано и от него лъхаше на пепел и пот. А Сейзед беше безупречен към външния си вид дори когато пътуваше.
— Какво има? — попита тя.
— Неприятности, лейди Вин — отвърна тихо Сейзед. — Неприятности и грижи.
23.
Терис го отхвърли, а той дойде да ги поведе.
— Крал Лекал твърди, че разполага с двайсет хиляди от тези същества — говореше тихо Сейзед.
„Двайсет хиляди?“ — помисли смаяно Елънд. Вероятно бяха дори по-опасни от петдесетте хиляди на Страф.
Бяха се събрали в една ниша в кухнята на двореца, та готвачите да приготвят късна вечеря — Сейзед бе отказал да будят слугите, за да им подготвят столовата.
И така, седяха на прости дървени пейки достатъчно далече от готвачите, за да не могат да ги чуват. Вин седеше до Елънд, прегърнала го през кръста, овчарката бе легнала в краката й. Бриз — седеше от другата страна — дори не се беше сресал: малко се ядоса, когато го събудиха. Хам въобще не си бе лягал, както и самият Елънд — на него му се бе наложило да пише писмо до Събора, в което да обяснява, че срещата му със Страф е информативна, а не представлява начало на преговори.
Доксон беше седнал на един стол, както винаги възможно по-далече от Елънд. Клъбс се бе сгърбил в другия край на пейката, макар че Елънд не можеше да определи дали позата му издава умора, или обичайната сръдливост. Дух се бе разположил върху една масичка за сервиране и похапваше каквото успееше да отмъкне от сърдитите готвачи. Освен това, забеляза Елънд, флиртуваше с една сънена прислужница.
И в средата на всичко това Сейзед. Точно срещу Елънд, спокоен и уравновесен, какъвто беше винаги. С прашни дрехи и без типичните за него метални украшения — навярно свалени, за да не изкушава крадците, реши Елънд. Беше успял да измие лицето и ръцете си и дори с изцапаните от дългото пътуване дрехи изглеждаше спретнат.
— Простете, ваше величество — продължи той, — но не мисля, че можете да имате доверие на крал Лекал. Зная, че сте били приятели преди Рухването, но сегашното му състояние изглежда някак… нестабилно.
Елънд кимна и попита:
— Как според теб успява да ги контролира?
Сейзед поклати глава.
— Нямам представа, ваше величество.
— При мен има войници, дошли от юг след Рухването — обади се Хам. — Служили са в един гарнизон близо до лагер на колоси. Не изминал и ден от смъртта на лорд Владетеля и тези същества полудели. Нападнали всички в района — унищожили села, гарнизони, градчета.
— Същото се случило и на северозапад — обади се Бриз. — В земите на лорд Сет нахлули бежанци, прогонени от вилнеещи колоси. Сет се опитал да свика под знамената си гарнизона на колосите в близост до неговите земи и известно време те го следвали. Но после нещо ги накарало да променят отношението си и нападнали армията му. Наложило се да ги изтреби до крак — изгубил към две хиляди войници срещу малък гарнизон от петстотин колоса.