И всеки нов трус бе посрещан от уплашените викове на момичетата.
Докато накрая Селене, силно изнервена, не се сдържа и ги скастри:
— Млъкнете!
Едно от момичетата, най-смелото, коленичи и след като се прекръсти, сключи ръце и с умоляващ глас се обърна към нея:
— Моля ви, госпожо, от все сърце ви молим, не се сърдете, спрете този кошмар.
Селене се престори на изненадана:
— Мислите, че аз съм предизвикала изригването?
Храброто момиче, на име Мария, не скри опасенията си:
— О, да, госпожо. Видяхме ви как втренчено гледахте. Не откъсвахте поглед от огнената планина цялата вечер. Бяхте много ядосана, шепнехте нещо неразбираемо, разперихте ръце, разбунихте земните недра, направихте магия и накрая Етна изплува от дълбокия си сън. Моля ви, госпожо, накарайте го отново да заспи.
Селене тропна с крак, обут със златист сандал, по мраморния под.
— Това е абсурдно!
— Изобщо не е абсурдно. Те са прави, Селене. Ти пробуди вулкана, понеже искаше да се отървеш от мен.
Салма, призрачният силует на Салма, с рокля, цялата обляна в кръв, и с очи, святкащи от омраза, се изправи пред Селене.
— Замълчи! Не сме сами — сърдито отбеляза Селене.
— Това лесно може да се уреди — процеди през зъби Салма и извади атамето си. Преди тя да успее да направи нещо на девиците, Селене, възмутена, извади вълшебната си пръчица и произнесе смъртоносно заклинание. Момичетата рухнаха безжизнени на земята. Салма приветства бързината й със задоволство.
— Виждам, че подвигът ти все пак не е изчерпал всичките ти сили.
— Предупредих те да престанеш с набезите си.
— Затова ли се намеси? Затова ли защити дъщеря си?
Селене широко отвори очи, учудена.
— Дъщеря ми ли?
— Стига превземки! Престани с твоите лъжи!
Селене замълча за миг, после се нахвърли срещу Салма:
— Ти ме предизвика и за малко да си платиш скъпо и прескъпо.
Салма й показа окървавената си ръка, липсваше й безименният пръст.
— Това няма да ти го простя.
— Не съм го направила аз.
— Беше Анаид. Твоята малка Анаид. Грозноватото непохватно момиче, което уж нямало способности… Графинята ще реши.
Селене изпадна в ужас:
— Да не би да искаш отново да ме върнеш в мътния свят?
Салма се разлюти:
— Ти излъга и двете ни. Излъга ни за дъщеря си.
Селене заплаши с пръст Салма.
— А ти? Ти какво криеш, Салма? Какво е това, дето го държиш?
Салма отстъпи и скри лъскавия предмет зад гърба си.
— Попитай духовете.
— Ще го сторя и ще кажа на графинята.
Очите на Салма мятаха огън и жупел.
— Нека графинята реши!
Селене се огледа наоколо и примирено въздъхна по лукса, с който трябваше да се раздели.
— Добре, нека бъде волята на графинята.
Глава двадесет и шеста
В приятелски ръце
Анаид дойде в съзнание. Намираше се в пещера, върху легло от прясно окосена трева. Беше студено, а въздухът беше напоен с влага. Чуваше равномерното капане на вода, стичаща се от варовиковите стени, и усети познатия мирис на мокра земя. Погледна нагоре и наистина — красиви сталактити и сталагмити с причудливи форми украсяваха всичко наоколо. Някъде под нея течеше подземна рекичка и се чуваше ромоленето й.
Направи опит да стане, но пухкава пълничка ръка я задържа.
— Почакай. Още ти е рано, не прави никакви движения.
Беше Криселда. Добрата й Криселда.
— Кой ден сме днес? А Клодия?
Криселда я застави да не говори и огледа внимателно всеки сантиметър от тялото й.
— Раните са заздравели, но още дълго ще изпитваш слабост, ще си отпаднала. Тук си от седмица. Хайде, изправи се, но бавничко.
Анаид усети леко замайване, но го превъзмогна. Искаше да разбере как е Клодия и какво е станало с нея.
— Клодия е зле. Въпреки лековитите отвари, мазилата и вълшебните ми ръце има опасност за живота й. Хайде, пийни малко бульон. Ще ти дойде добре.
Анаид пи направо от паницата, която й подаде леля й, и се почувства по-добре.