Беше безсмислено да се спори с Клодия. Понякога беше по-добре да не й противоречиш, а да я оставиш да си вярва, като лудите.
— Чудесно. Права си за всичко.
Клодия обаче се бе разфучала, подскачаше като ужилена, ръкомахаше наляво и надясно:
— О, да! Разбира се! Казваш, че съм права, държиш се с мен като с малоумна. Да не противоречим на откачалките, да сме кротки с тях, нали това си мислеше! Да, ама не на мен тия. Признай, че ако ти беше на мое място, щеше да ревнуваш.
Анаид замълча. Завист. Ревност. Тези чувства й бяха познати.
— Всъщност истината е, че аз изпитвах ревност към теб.
Клодия омекна и си сипа още мляко. Този път се поддаде на изкушението да опита една лъжица каймак със захар.
— Хайде, говори. Цялата съм в слух.
— Ти си симпатична, обличаш се много готино, имаш си гадже, което те обича, куп приятели, дъщеря си на Валерия и дори да не ти се вярва, си много красива.
Клодия се наду като пуяк. За разлика от Анаид охотно приемаше комплиментите и никак не беше безразлична към ласкателствата.
— Наистина ли?
— Не, лъжа те.
Клодия се надигна и я целуна. Анаид не знаеше какво да каже, нито какво да направи.
— Обичам те — прошепна Клодия.
— Ккк-какво каза? — запелтечи Анаид.
— Ще ти бъда като сестра, завинаги. Дължа ти живота си.
— Нищо не ми дължиш.
— О! Я върви по дяволите! — изръмжа Клодия, като я застави да седне. — Ти си отвратително самодоволна. Щом съм решила и мисля, че ти дължа живота си, значи ти го дължа. В правото съм си. И, за твоя информация, искаш или не искаш, сега с теб ще се закълнем във вечно приятелство и ще го скрепим с кръв.
Обяви го, взе атамето си и със същото хладнокръвие, с което бе клъцнала главата на заека, с едно движение си поряза китката. После подаде ножа с две остриета на Анаид.
— Хайде, побързай, порежи се и ти, преди да ми е изтекла цялата кръв.
При вида на кръвта Анаид пребледня и усети, че коленете й омекват.
— Не, не смея.
Клодия хвана ръката й и внимателно, много по-леко и по-нежно, отколкото на себе си, направи повърхностен разрез. Анаид се стегна, като се мъчеше да се овладее, за да не й се завие свят, и протегна кървящата си китка към Клодия, която направи същото и така кръвта на двете се смеси в тържествен ритуал, колкото древен, толкова и магически.
После Клодия взе салфетките, за да си превържат ръцете, и подкани Анаид да я последва.
— Хайде, ела с мен.
Тръгнаха навътре по криволичещите извивки на влажната пещера, която някога, по времето на палеолита, била използвана от тогавашните хора за ловни обреди и стенописи. В един от ръкавите, където тунелът се стесняваше, Клодия спря, прилепи се към пода и се промъкна няколко метра напред пълзешком. На светлината на фенерчето си разгледа една от страничните стени и посочи на Анаид избледняло изображение на бизон. Скалната рисунка беше заобиколена с десетки червени отпечатъци на човешки длани, оставени по-късно и украсяващи подове и тавани.
— Натопи си ръката в кръвта ми, а аз ще направя същото в твоята.
Те долепиха окървавените си длани до вдлъбнатата и гладка стена, задържаха ги минутка-две, като натискаха силно, а после ги дръпнаха. Така оставиха отпечатъците си за вечни времена, за бъдещите поколения.
— Сега вече нямаш избор. Където и да идеш, където и да си, съдбите ни ще бъдат слети, съединени завинаги. И тези отпечатъци ще напомнят за нашия съюз.
Откъм една от страничните галерии долетя шум, чуваха се стъпки, бавни и тежки, които приближаваха.
— Анаид? Клодия? Къде сте? — беше гласът на Лукреция.
Анаид тъкмо се канеше да й отговори, когато Клодия сложи пръст на устните й и я накара да замълчи. Двете тайничко се заизмъкваха на пръсти, бягайки от старата змия.
— Къде отиваме?
— Да се скрием за малко. Лукреция сигурно иска отново да те отмъкне и да те затвори някъде вдън земя, за да ти набива в главата досадните неща, свързани с умения и знания за ковачеството и огъня.
Анаид се почувства крайно неудобно, че се крие от Лукреция, но със сигурност й харесваше повече да бъде с новата си приятелка.
— И какво ще правим?
— Ето каква е програмата, която съм предвидила за тази сутрин. Ще ти покажа как да се гримираш, как да сресваш косите си и как да ходиш секси. И ако не се научиш да си въртиш това страхотно дупе, което имаш, предупреждавам те… ще направя магия и ще ти го сменя с моето. Ти решаваш.