И се върна много скоро с цял комплект, последен писък на модата.
— Излъгах я, казах й, че ми трябват, понеже съм замислил изненада и подготвям купон с маскен бал. Идеята много й хареса.
Анаид, с измита и изсушена коса, се намъкна в бельото на Марион, натъпка се в тесните й дънки и си сложи нейната рокличка топ.
Рок изрази одобрението си, като подсвирна от възхищение.
— Най-добре ще е Марион да не те вижда. Стоят ти по-добре, отколкото на нея.
На Анаид й се искаше да се порадва на отражението си в огледалото, но нямаше време за губене. Елена я чакаше в библиотеката.
Намери я да трупа книгите една върху друга, на купчини. Беше напрегната и Анаид още от вратата усети раздразнението й. Щом я видя да влиза, мигом извърна глава, за да избегне погледа й. Това беше най-лошото. Веднага разбра, че Елена крие нещо от нея.
До момента всичко беше вървяло прекалено добре и определено бе обезпокояващо. Обикновено най-лекият път е и най-измамният. Затова Анаид, калена в люти битки, реши да се включи в играта на Елена и да се прави на ударена.
— Изчакай ме малко, ей сега свършвам — рече й Елена, без да вдига глава от бележника си със заглавията.
Анаид седна на стария дървен стол, върху който като дете бе прекарала безброй вечери в четене. Чу как Елена затвори бележника си, вдигна поглед, внезапно си запуши устата с ръка, потискайки вика.
Анаид я погледна изплашена.
— Какво има?
Елена се държеше много странно. Задъхваше се от вълнение и постави ръка на гърдите си, сякаш сърцето й щеше да изскочи.
— А, не, няма нищо, извини ме, откак се случи това с майка ти, никак не съм добре и сега, като те видях…
— Да не би да те изплаших? — попита Анаид и приглади дрехите си, по-безсрамни и по-дръзки от всичко, което някога си бе слагала.
— Да… като те видях… осъзнах, че… Същата си като Селене… Поглеждала ли си се в огледалото?
Не, Анаид не се беше поглеждала. Нямаше навика да го прави, а и от един месец насам не беше виждала отражението си никъде.
С поверителен вид Елена прошепна:
— Свиках Съвета на магьосниците за тази нощ. Гая и Карен са нетърпеливи да чуят историята ти.
Анаид кимна с разбиране, погледна си часовника и се извини.
— Трябва да мина през вкъщи, за да видя дали не е останал малко от мехлема на Селене. Нещо друго трябва ли ми? Това ще е първото сборище на клана, на което ще присъствам.
— Необходими са ти само атамето, глинената ти купа и пръчицата.
Анаид записа всичко на дланта си и се изправи припряно. Елена я задържа за миг.
— Анаид, ела да вечеряме у дома. Ще те чакаме. После ще прелетим заедно до горската поляна.
— Ще дойда — излъга Анаид.
И излезе, като благодареше, че Елена не може да чете мислите й. До тази среща ловко бе заобикаляла всички директни въпроси, които й беше задавала относно завръщането й в Урт. Отговаряше уклончиво и се боеше да не би Елена да се обади на Криселда по телефона. Или обратното.
Но се беше случило.
Беше минал само един ден, а Елена вече знаеше за бягството й и сигурно бе получила нареждане да я задържи, докато не дойде Криселда. Или да намери някоя друга Омар да я придружава, която да поеме тежката задача да елиминира Селене. Дали няма да е самата Елена? Или любимата й приятелка Карен? Или заклетият й враг Гая? Само при мисълта за това на Анаид й се обърнаха червата.
Стигна пред вратата на дома си и направо се закова. Ама че гадост, ключовете! Връзката беше останала в Таормина. Откъде, по дяволите, да намери дубликати от ключовете на къщата? Внимателно огледа всички врати и прозорци, но беше невъзможно да влезе вътре, нямаше откъде да проникне. Сега установи, че бе живяла в истинска крепост. Седна на прага на външната врата, като се тюхкаше за лошия си късмет.
Леля Криселда така и не й каза кой бе заключил вратата, след като тя напусна къщата в три часа през нощта, както си беше, без багаж и без подготовка.
След час Карен, добрата Карен, се появи с ключовете, цяла-целеничка. Изпращаше я Елена. Анаид се трогна от жеста и се остави да я обсипе с целувки, прегръдки и похвали. Но остана непробиваема за всичките й въпроси, с които я засипваше, и си даде сметка, че и тя я гледа по същия странен начин. Карен настояваше да влезе в къщата с нея. Светна лампите и я въведе да й я покаже.
— Аз лично се погрижих да я поддържам чиста и заключена. Знаех, че ще се върнете.
— Кои ние?