— Нали се договорихме. Моето условие беше такова — аз ще се погрижа за Селене, а ти забравяш за Анаид.
Салма нищо не отговори и с мълчанието си все едно се съгласяваше със спогодбата, но добави:
— Има още нещо.
Криселда тежко въздъхна:
— Така си и знаех. Точно от това се боях. Ти дойде да ме потърсиш и със сигурност не си го направила от алтруистични подбуди. Какво искаш, Салма?
— Скиптърът на властта да е мой.
Криселда се наежи, сложила ръце на кръста.
— Няма да стане. Скиптърът на властта е предназначен да бъде използван само и единствено от избраницата.
Салма потри доволно ръце.
— Не вярвам изцяло в пророчеството, но усещам мощта, скрита в скиптъра.
Криселда не отстъпваше:
— Договорката беше съвсем ясна. Всичко трябва да си остане, както е било досега. Ако избраницата умре, преди да е настъпил съвпадът на небесните тела, никой няма да пострада — нито ние, нито вие. Никакви жертви и кръвопролития.
Салма побърза да се съгласи:
— Да, разбира се.
Криселда уточни:
— В такъв случай скиптърът трябва да изчезне.
Внезапно Салма си запуши устата с ръка, даде знак и на Криселда да млъкне.
Гласът на графинята отекна като гръм от процепа на пещерата.
— Салма, знам, че си тук с някаква Омар. За мен ли я доведе? Девица ли е?
Салма заповяда на Криселда да не издава нито звук. Извади атамето си и решително го размаха.
— Със силата на мрака на мътния свят заклинам теб, графиньо, да потънеш в дълбок сън и да останеш така, докато скиптърът на кралицата майка О те пробуди от съня и бележи съзнанието ти с печата на забравата.
Салма редеше думите на проклятието си със силата, придобита от кръвта, която бе изпила, а стволовете на столетните дъбове се привеждаха и се огъваха, клоните скърцаха, разразилият се силен вятър без малко да отнесе със себе си пълничката Криселда, а тя отчаяно се вкопчи в корените на някакво дърво, стисна очи и зачака пагубната мощ на магията на Салма и вихърът на предателството й да пометат и нея заедно с всичко останало.
Все още най-трудното предстоеше.
Глава тридесет и първа
Избраницата
По бреговете на езерото беше пълно с красиви жени, които разресваха косите си и съзерцаваха отражението си във водата.
Анаид почувства как сърцето й се парализира. Нещо й подсказваше, че една от тях е Селене.
Но коя? Не можеше да различи яркочервената й коса. При тази светлина цветовете се размиваха, ставаха мътни, без оттенък и без контраст. Анаид бавно започна да я търси, като тихо разпитваше:
— Селене? Да си виждала Селене?
Самодивите се оплакваха от това колко Селене била непристъпна и не ги допускала до себе си, но не й помагаха. Махваха с ръка, сочейки неопределено в пространството, и продължаваха нескончаемото си къпане… Докато в един момент, когато зави покрай езерото и подмина върбата, я видя.
Беше коленичила на брега. Разресваше дългите си тъмни коси с отвлечен поглед и пееше, или по-точно тананикаше, стара песен. Песен, която Анаид помнеше от детството си. Беше тя. Беше Селене.
— Мамо!!! — извика момичето и се хвърли към обятията й.
Селене обаче не реагира, не разтвори ръце да я прегърне. Напротив. Прибра ръце до тялото си, сякаш за да се защити, и се сви уплашена.
— Това съм аз, Анаид! Моля те, мамо, погледни ме, не ме ли позна? — умоляваше я тя.
Селене имаше вид на обезумяла, очите й бяха като на човек, скитал из толкова много светове, та вече не знае как да се върне. Гледаше втренчено в дъното на езерото.
— Изпуснах го, изплъзна ми се от ръцете и падна, и сега не мога да го извадя. Няма ли кой да ми помогне, помогнете ми.
Анаид проследи погледа й и забеляза на дъното на езерото нещо като златна пръчка, полускрита в тръстиката и тинята. Езерото беше дълбоко, а водата толкова ледена, че който и да се гмурнеше, колкото и смел да беше, нямаше да оцелее и щеше да замръзне. Не. Предметът, който искаше Селене, не можеше да бъде изваден, беше невъзможно.
— Дойдох за теб, трябва да си вървим — прошепна й Анаид и я хвана за ръка.
— Остави ме, никъде не мърдам без скиптъра си — отблъсна я силно Селене.
И отново се наведе над езерото, обръщайки гръб на Анаид. Самодивите се засмяха.
— Селене си иска скиптъра, за да бъде най-красива от всички.