— Дойдох за теб — вироглаво повтори Анаид — и няма да си тръгна сама.
Селене знаеше, че Анаид е същият инат като нея. Затова се изправи.
— Добре, ще дойда с теб.
Анаид си погледна часовника. Беше четири и половина, а слънцето изгряваше в седем. Дали ще успеят да стигнат навреме?
Със Селене обратният път беше по-лек. За да отидат до горската поляна, Селене преведе Анаид по преки пътища, така че ловко заобиколиха предизвикателствата на самодивите и нахалните подвиквания на таласъмчетата. Селене вече беше една от обитателките на този странен и абсурден свят, но бе запазила способността си да мисли трезво и разумно и Анаид се успокои, като чу доводите й, които дадоха логично обяснение за поведението й, разсеяха сериозните подозрения за предателство, падащи върху нея.
За разлика от вълчицата, която никога не изоставя котилото си, Селене бе действала като лисицата, която подлъгва ловците и хитро ги примамва колкото може по-далеч от малките си. Беше действала по начин, нетипичен за нейния клан, и така бе объркала посестримите си. Всички Омар, а също и Одиш, бяха повярвали, че тя е избраницата. Селене безупречно бе изиграла ролята си, привличайки цялото внимание върху себе си, беше заслепила всички с яркия си предизвикателно червенокос образ, засенчила грозноватата Анаид, малката Анаид, магьосницата без свръхестествени сили, която не си струваше да бъде посвещавана.
Но не й беше останало време да довърши докрай плана си. Одиш я бяха отвлекли, преди да смогне да скрие Анаид и да я повери в сигурните ръце на Валерия, и бе сметнала, че се е провалила на финала, а стратегията, която с Деметер бяха чертали дълги години, в крайна сметка е претърпяла пълен неуспех.
При все това, след нейното изчезване, предопределението на Анаид постепенно се изпълняваше, неумолимо и убедително, едва ли не с математическа точност.
По пътя безусловното доверие на Анаид в нея бе обнадеждило Селене. Дотолкова вече не виждаше бъдеще за себе си, че се беше отказала от живота. Дъщеря й успя да върне спомените и усмивката й, накара я отново да страда и да изпитва страх. Затова, когато наближиха горската поляна, тревогата я връхлетя с пълна сила.
— Те знаят, че си тук. Очакват ни. Ще се опитат да те спрат и да ти попречат да си идеш — прошепна тя.
Анаид също усещаше дебнещата опасност. Беше шест часът. Разполагаха с не повече от час. Колко беше един час в пространство без време? Само часовникът можеше да отброи минутите.
— Милата ми Анаид, красавицата ми, знаех си, че ще дойдеш.
Анаид и Селене се заковаха, замръзнали от изненада. Пред тях се бе изпречила, очарователна и мила, самата Кристине Олав.
— Нямаш представа колко съм щастлива да видя, че си жива и здрава и толкова красива, колкото съм си те представяла в най-смелите си фантазии. Селене, самозванката, никога не е мислела, че ще можеш да я засенчиш, но така стана. По-висока си от майка си, Анаид, по-стройна, по-млада, по-красива и притежаваш всемогъществото на избраницата.
Селене, пребледняла, запуши ушите на Анаид.
— Не я слушай, не вярвай на нито една нейна дума.
Смехът на Кристине, чист и звънлив, отекна в гората.
— Нищо ли не й каза, Селене? Не й ли обясни? Знаеш, че я обичам, че я обичам толкова, колкото и ти. Не желая да й се случи нищо лошо. Не й ли каза истината?
Селене застана между двете.
— Ако наистина я обичаш, остави ни да минем.
— А, не! Анаид е колкото твоя, толкова и моя, Селене. Веднъж вече ме излъга, но повече няма да го позволя.
Селене се изправи като лъвица срещу госпожа Олав и започна да настъпва към нея. Очите й мятаха огън и жупел и дори Анаид изпита съчувствие към меката северна красота на Кристине, която изглеждаше крехка и безпомощна пред майка й.
— Отдръпни се! — изръмжа Селене.
Крехкостта на Кристине обаче беше само привидна. Нежният й глас беше твърд като стомана и криеше мощ, безкрайно по-голяма от тази на Селене. Мощта, придобита от хилядолетията и от безсмъртието.
— Не, скъпа, няма да се отдръпна и няма да ви оставя да си идете. Ще си я поделим — ти и аз. Като в едно добро семейство. Спомни си, Анаид, не те ли утешавах в прегръдките си? Не те ли направих щастлива? Отнасях се с теб като със собствена дъщеря. Някога причинявала ли съм ти нещо лошо? Защитих те в Таормина, бдях над теб и те спасих от Салма. Скрих се в гардероба, преобразена на котка. Кажи го на Селене, понеже на мен тя не вярва.