Анаид беше объркана. Госпожа Олав я объркваше. Всичко, което казваше, беше истина, а освен това със Селене изглежда имаха някакви отношения отпреди. Познаваха ли се? И какви права и претенции можеше да има Кристине Олав?
Селене я побутна.
— Не я слушай, Анаид, лъже. Бягай, Анаид, първият лъч всеки момент ще се появи. Махай се оттук. Спасявай се, това е капан.
За няколко секунди Анаид се поколеба. После, възвърнала самоувереността си, погледна госпожа Олав право в очите.
— Вярвам ти, но ни остави и двете да си вървим.
Госпожа Олав примигна. Анаид забеляза сълза, сълзица, която проблесна в ъгълчето на окото й. Възможно ли е? Устните й потреперваха, издавайки вълнението й.
— Ти ми вярваш?
Селене я хвана за ръката.
— Стига, Анаид, не я гледай в очите, не…
Анаид обаче не послуша майка си, а продължи да разговаря с Кристине Олав открито и добронамерено:
— Остави ни да си идем.
— Това ли искаш, Анаид?
— Да.
— Добре, вървете си.
— И двете? — поиска потвърждение Анаид.
— Да, ако това е твоето желание.
В изблик на нежност Анаид прегърна Кристине Олав и се остави красивата дама да я притисне с дългите си изящни ръце. Почувства топлотата и силата на обичта й към нея и на прощаване я целуна по бузата.
След това пред изумените им очи госпожа Олав се превърна в грациозна бяла котка и изчезна.
Анаид и Селене пристигнаха на поляната само минути преди седем часа. Оказа се обаче, че не са сами.
Криселда и Салма бяха тук и ги очакваха.
Като се видяха, и четирите онемяха. Салма първа наруши мълчанието и ги приветства с усмивка.
— Добре дошли, вече мислехме, че никога няма да дойдете.
Криселда, добрата Криселда, и Салма? Какво означаваше това? Какво се беше случило?
Анаид и Селене гледаха ту едната, ту другата, като се опитваха да проумеят коя от двете бе по-опасна и по-непредсказуема.
— Изпълни свещения си дълг като Омар.
Криселда извади атамето си, погледна Селене, а после Анаид.
— Няма да го сторя пред малката. Не искам тя да гледа. Щом тя се върне в реалния свят, веднага ще изпълня възложената ми задача.
Анаид отказа:
— Няма да си ида без мама.
Салма посочи ръката си, от която липсваше безименният пръст.
— Остави момичето на мен. Това е моя работа. С него имаме стари сметки за уреждане. Ти се захващай с избраницата. Още не е настъпил съвпадът, така че спокойно можеш да я пожертваш, не ни е необходима нито на вас, нито на нас. Спаси живота на едно бебе, а мен ме накара да повярвам, че го иска за себе си, да се храни от кръвта му.
Криселда, съсредоточила цялото си внимание върху бледата светлина, която постепенно пропъждаше мрака от поляната, хвърли бърз и умолителен поглед към Анаид, а после и към Селене.
— Бягайте с лъча! — извика тя.
И с изумителна сила и пъргавина се хвърли върху Салма с атамето в ръка.
Селене изпищя, а Анаид дори не успя да разбере какво става. Неочакваната реакция на Криселда напълно я обърка. Леля й, вместо да изпълни клетвата си да елиминира Селене, атакуваше Салма. Понечи да й се притече на помощ и извади атамето си, изработено в ковачницата на змиите, но вече беше твърде късно.
Криселда се беше строполила, поразена от Салма, и лежеше безжизнена, мъртва или в безсъзнание.
Салма я гледаше изумена.
— Никога няма да разбера жените Омар. Способни са да пожертват живота си една за друга така нелепо и глупаво.
— Има много неща, които не разбираш, Салма — предизвика я нарочно Селене. — Може би глупавата си ти. Скиптърът е в мен. Отдръпни се или ще те унищожа.
Анаид видя тънката диря на първия лъч да пронизва тъмнината на мътния небосвод. Селене също го забеляза.
— Бързо, скачай отгоре — нареди й Селене.
Салма вървеше към Селене с протегната пръчица и щеше да я рани, както Криселда, ако не беше светкавичната намеса на Анаид, която се разрои на множество илюзорни образи на самата себе си и я прободе със собственото си атаме от лунен камък. Този път то не се разпадна на части. Непобедимото оръжие, което бе изковала в дълбините на земята, превърна Салма в жертва на собственото й унищожително заклинание и я рани в рамото така жестоко, че я накара да изпищи от болка и да изпусне пръчицата си.