— А този Макс?
— Не си струва да си губим времето да го търсим. Вероятно не съществува.
Елена стана неспокойна. Бебето го усети и поднови серията удари — едно ритниче, второ… Имаше толкова странни неща в цялата тази история. Толкова необясними. Освен това беше сигурна, че Криселда премълчава още много.
— Значи твърдиш, че Анаид има право, изчезването на дрехите на Селене, телеграмата, парите, следите и фалшивите доказателства, които се появиха впоследствие, са били капан, за да ни накара да повярваме, че си е отишла по своя воля.
— Наясно бях от самото начало…
— Тогава защо позволи Анаид да се заблуждава и да мисли, че майка й я е изоставила заради някакъв мъж?
— А какво, според теб, трябваше да й кажем? — попита Криселда и налапа още един бонбон.
— Истината — твърдо отвърна Елена. — Има право да знае истината.
— Това го решава Съветът на магьосниците!
— Много добре. Но дотогава сме длъжни да я закриляме. Тя е само на четиринайсет години, направи й предпазен щит — примоли се горещо Елена.
— Кой, аз ли? — възпротиви се Криселда и нервно стана от масата.
Беше неспособна и пет минути да стои на едно място и не знаеше къде да дене ръцете си. Хвана един черпак, който висеше над мраморния плот. Елена настоя:
— Докато спи, без да те усети. Помниш ли заклинанието?
И докато се мъчеше да си припомни магическите думи, Елена се натъжи, осъзнавайки, че никога не ги беше произнасяла и че предвид лошия й късмет да зачева само момчета, може би никога няма да й потрябват. Защитният щит служеше единствено за момичетата, вече девойки, за да ги предпазва от проклятието на Одиш и да не позволи да им изпият кръвта и да ги погубят точно в деликатния преходен период, когато детето се превръща в жена. Анаид нямаше представа за грозящата я опасност, а трябваше да бъде защитена.
Криселда беше притеснена. От хиляда километра се виждаше, че никога преди не беше правила предпазен щит за девойки. Говореше и разгорещено размахваше огромния черпак:
— Но Анаид има вид на десетгодишна. На нея не й трябва.
— Не й трябва ли? Майка й току-що беше похитена, а самата тя е в най-деликатния момент от живота на една Омар. И ти твърдиш, че не й трябва? Какво й трябва тогава? — крещеше отчаяна Елена.
„Криселда е пълна скръб — мислеше си Елена. — На кого ли му е хрумнала блестящата идея да повика Криселда? На Гая, разбира се, за да се отърве от малката и да няма грижата за нея, а и за да си отмъсти на Селене.“
Криселда обаче наистина се разсърди и размаха черпака:
— Моята задача е да открия Селене. Затова дойдох тук и това се опитвам да направя.
— А момичето? — настоя Елена.
— Момичето вече се оправя, а и аз не съм му бавачка.
Имаше право. Криселда разбираше от деца толкова, колкото и от готвене. С една дума — нищичко не отбираше.
Елена отново смени позата и се обърна към Криселда:
— Тук си от две седмици и още нищо не си ни казала. Откри ли нещо ново след телеграмата и плика с парите? Казвай.
— Нищо — призна си притеснено Криселда.
С „нищо“-то не лъжеше, но премълчаваше истината. Това „нищо“ означаваше много. Криеше доста въпросителни около Селене. Подозрения, които нямаше да сподели с никого, преди да е напълно сигурна. „Нищо“ бе точната дума. Нищо не бе разкрила и това бе най-тревожното.
— И нищо не правиш за Анаид.
— Как така не правя? Живея с нея.
— Имам предвид, че не я пазиш, не се грижиш за нея, дори не знаеш за какво мисли, какво й минава през главата.
— Глупости, какво може да й минава през главата! Всяка вечер си слагам ръката на челото й, за да й пропъдя тъпотиите от ума — яростно се защити Криселда.
— И това ли е всичко?
— Мъча се да открия майка й. Именно от това се нуждае Анаид. Аз не съм имала деца като теб. Защо ти не пое грижата за нея?
На Елена й призля. Достатъчни й бяха двата дни, когато момичето живя с тях под един покрив. Едва ги бе издържала. — На следващия Съвет на магьосниците трябва да обсъдим какво да правим с Анаид — рече Елена, за да реши въпроса веднъж завинаги.
Криселда я погледна изумена и посочи огромния й корем.
— Ще можеш ли да летиш?
— Ами да, разбира се, няма как иначе. Качила съм някое и друго килце, позагубила съм телепатичните си способности, но си оставам магьосница.
Криселда опита яхнията и си опари езика.