Елена, Гая, Криселда и Карен рухнаха на земята, психически изтощени и унили духом. Никоя не смееше да изрази страховете и съмненията, които ги терзаеха след изчезването на Селене. А най-малко от всички — Криселда. И четирите знаеха, че силата на телепатията им е отприщила мощна вълна, предостатъчна, за да ги чуе Селене и да им отговори, освен ако сама не желаеше да ги слуша и бе издигнала защита около себе си. Елена се обърна към Криселда:
— И сега какво? Можем ли да направим нещо за Селене?
Елена, най-интуитивната от всички, неведнъж беше улавяла Криселда да крие страховете и да премълчава съмненията си.
— По следите й съм, но ми трябва още време.
Криселда си даваше сметка, че не може още дълго да мълчи и да не споделя с никого подозренията си.
Всичките млъкнаха, потънали в собствените си мисли, като безгласно уважиха желанието да й дадат още време.
Елена използва момента да повдигне за обсъждане другия въпрос, който я вълнуваше:
— Междувременно кой ще се погрижи за Анаид и ще се заеме с обучението й?
Нямаше ни най-малкото намерение да помоли за тази чест Криселда, въпреки че беше най-близката родственица на момичето.
— Обучение? — попита Карен. — Значи ли, че искаш да я посветим?
Криселда избърса челото си, обсипано с капки пот. Стоеше в средата на тебеширения кръг, пламъчетата на свещите постепенно бяха започнали да потрепват и да отслабват.
— Такова е нашето мнение, на мен и на Елена. Вече е на четиринайсет години.
Карен беше дошла от много далеч и преценката й за нещата бе съвсем ясна и точна.
— Аз й бях личната лекарка и мога да ви уверя, че детето няма никаква интуиция, нито каквито и да било изключителни способности, макар да е дъщеря на Селене.
Гая възмутена я прекъсна:
— Колкото и да го увърташ и да правиш разни намеци, Селене не е избраницата.
Карен й хвърли унищожителен поглед.
— Не правя никакви намеци, а го твърдя със сигурност. Селене е избраницата от пророчеството.
Криселда ловко даде друга насока на разговора:
— Не поставяме под съмнение пророчеството, нито пък сме се събрали да обсъждаме е ли, или не е Селене избраницата. Сега говорим за Анаид и за бъдещето й.
— Както и за настоящето й — уточни Елена. — И ще ви помоля да побързаме, понеже в три часа обикновено ефектът на магията ми за сън изчезва, мъжът ми ще се събуди и ще вдигне голяма патърдия.
Карен остана като гръмната.
— Той не знае ли?
— Че откъде да знае?
— Аз ако имах съпруг, щях да му кажа.
— Нима? И на колко от своите гаджета досега си го съобщила?
Карен остана като попарена, а Елена продължи да дълбае в раната:
— Опитай, кажи го на приятеля си и ще видиш колко време ще се задържи при теб. Колкото аз мога да изтрая крем карамел със сметана.
Криселда се възползва от объркването на Карен, за да я нападне на свой ред:
— Значи твоята диагноза като лекар е, че Анаид не притежава способности…
— Точно така — потвърди Карен. — Въпреки че съм готова да се заема с нея. Знам, че и Селене би сторила същото за мен, ако имах дъщеря.
Гая и Криселда облекчено си отдъхнаха. Карен доброволно се кандидатираше да поеме цялата отговорност за малката, така че те нямаше да имат грижата за нея.
— Значи се разбрахме. Можем да си тръгваме — побърза да обобщи Гая.
Елена обаче не беше на същото мнение:
— Не съм съгласна с Карен. Анаид трябва да бъде посветена. Момичето крие голям потенциал.
— Интелектът й няма нищо общо с магическите способности — възпротиви се Карен засегната. — И не забравяй, че съм лекар.
— Да, да! Нейната лекарка, нейната учителка… Всички се писахте специалистки по Анаид! Страхотен номер ни скрои, Гая, като накара нещастната Карен да дойде чак от Танзания! И то само за да си отмъстиш на Селене. Много типично за теб — ръкомахаше Елена, ядосана на Гая.
— Аз не съм я карала да идва — възрази Гая.
— Не беше ли ти? Да не си била ти? — запита изненадана Карен, обръщайки се към Елена.
— Кой, аз ли? — възкликна Елена и поклати огромния си корем. — Знаеш, че когато съм бременна, губя телепатичните си способности.
Карен също недоумяваше кой беше предизвикал така спешно идването й.
— Тогава кой ме повика? Почувствах призива ясно и веднага тръгнах насам. Затова се върнах и затова съм тук сега.