Отговор не последва и това още повече обърка Карен. Елена се обърна към Криселда:
— А ти какво мислиш, Криселда?
Криселда се поколеба. Не познаваше толкова добре Анаид, но да й откаже възможността да бъде посветена, й се стори предателство към покойната й сестра.
— Всички жени от фамилия Цинулис бяхме посветени още като малки. Всички сме отговаряли на изискванията и никоя от нас не е била недостойна или лишена от правата си… Освен ако…
Тя погледна Елена. Винаги се бе съмнявала в произхода на Анаид и страховете й, че не е дъщеря на Селене, никога не я бяха напускали. Само така можеше да си обясни липсата й на способности.
Гая тропна с крак.
— Знаех си. Действаш изключително в свой интерес. Разчистваш терена единствено за себе си и за твоето потомство. Деметер е мъртва, Селене изчезна, Криселда ни бе наложена като тартор и накрая сигурно ще поискаш да ни командва малката.
Криселда, на която й беше дошло до гуша от враждебните нападки на Гая, не се сдържа да не отвърне на предизвикателството:
— Не ме принуждавай да произнеса заклинание за подчинение.
Гая връхлетя отгоре й като разярена лъвица.
— Няма да го направиш, защото не знаеш как. Всички Цинулис сте гола вода. Селене не е избраницата, а и Анаид няма способности и не става за нищо, нито пък някога ще става. За мен е ясно като бял ден. Сигурна съм, както съм сигурна, че това е ръката, а това — кракът ми.
Тъкмо бе произнесла думите, когато с изумление забеляза, че около нея се е възцарила пълна тишина и всички са се вторачили към небето. И трите се бяха облещили, зяпнали от изненада. Гая проследи погледите им и съзря над главите им силуета на Анаид, увиснала във въздуха, сред клоните на дъбовите дървета, която търсеше свободно пространство да се спусне леко надолу и да кацне на поляната, точно в центъра на кръга на магьосническото сборище. Гая с мъка преглътна буцата, заседнала в гърлото й. Беше най-съвършеният полет, който някога бе виждала. Определено беше изумителна маневра! Без грешка.
Анаид докосна земята с крака, отвори очи, погледна четирите жени и възкликна с изненада, която на Криселда й се стори съвсем искрена:
— Ама как… как стигнах дотук?!
Единствено Гая успя да реагира:
— Неее! Не мога да повярвам! Страхотен номер ми скроихте, няма що! Това е работа на Криселда. Тя го е замислила.
Анаид не проумяваше възмущението на Гая, чувстваше се замаяна, извън времето и пространството. Леля Криселда я хвана за ръка.
— Скъпата ми Анаид, ти го можеш? Правила ли си го и преди?
Анаид смътно си спомни съня. Беше летяла насън, но как, по дяволите, се бе озовала на горската поляна?
— Кое да съм правила?
— Ами това, което току-що направи, да долетиш дотук.
— Да долетя? Искаш да кажеш, че… че съм летяла?
Карен я погали по бузата.
— Сигурна ли си, че Селене или Деметер не са те учили на това?
Анаид поклати отрицателно глава. Стоеше като шашардисана и слушаше недоумяваща обърканите приказки на четирите жени. Нищичко не разбираше.
Елена се усмихна доволно. Беше спечелила облога.
— Виждате ли?
Гая отказваше да го приеме:
— Невъзможно! На мен ми костваше шест години… Не, не е възможно.
И Карен не можеше да повярва:
— А откъде взе мехлема?
Анаид се сети. Това вече си го спомняше съвсем ясно.
— Намазах се с крема на леля Криселда. Беше оставила бурканчето на масичката.
— А заклинанието? — попита Криселда, още несъвзела се напълно.
— Какво заклинание?
— Произнесе ли някакви думи на висок глас?
— Прочетох откъс от книга, която случайно падна и се разтвори наслуки в ръцете ми.
Гая скочи, изпаднала отново в бяс.
— Не на нас тия! Кажи ни истината. Селене ли те посвети в тайните на магьосничеството? Сигурно го е направила още когато си била в детската градина.
Това наистина подейства като шамар на Анаид. Тя запелтечи, невярваща:
— В тайната на магьосничеството ли?
— Не се прави на дръж ми шапката! И ти си магьосница толкова, колкото и аз, каквито бяха и баба ти, и майка ти.
На мига липсващите парчета от пъзела на Анаид се наместиха, придобиха форма и съдържание, но думите „магьосница“ и „магьосничество“ й прозвучаха доста страшно.