Криселда я подхвана навреме, Анаид постепенно беше пребледняла и се опря на ръката на леля си, за да не се строполи в несвяст. Ужасът, изписан в сините й очи, беше толкова искрен и нескрит, че изобщо не оставяше място за съмнение — не се преструваше.
— Магьосница ли?
Никой не продума, за да я опровергае. Анаид се обърна към учителката си:
— Искаш да кажеш, че съм магьосница? Така ли?
Гая кимна утвърдително, без думичка да обели, но Анаид поклати глава.
— Неее. Не е истина… шегувате се — промълви едва чуто.
Четири чифта очи се приковаха в нея, без да трепнат, без да разсеят страховете й, без намек за това, че е било само шега. Анаид ги погледна една по една, после се огледа наоколо, усещайки мощното въздействие на магическия кръг, който бяха оформили четирите жени, и… най-сетне проумя.
Не беше никаква шега.
Тя беше магьосница.
После се отпусна в ръцете на леля си и се свлече, загубила съзнание.
Глава шеста
Легендата на Од и Ом
В зората на историята О, магьосницата майка, царувала над всички племена с помощта на магията, налагала мир на воините, закриляла с благословията си плодовете на земята и усмирявала природните стихии, като държала в единство огъня, водата и въздуха.
О била уважавана от хора и от зверове и царуването й било справедливо.
О била мъдра и познавала тайните, които й позволявали да цери болните и да предсказва онова, което още не се е случило.
О общувала с душите на мъртвите, с животните и с горските растения.
О живяла в хармония с природата и с хората и била обичана от всички.
О била плодовита и родила две много красиви дъщери, Од и Ом, на които предала знанията и уменията си.
Ом пожелала да научи от майка си тайните на лечебната сила на растенията и корените. Облекчавала болките на смъртните и отблизо опознала смъртта, както и дълбочината на нейната състрадателност.
Од поискала да овладее от майка си дарбата да се свързва с душите от отвъдното. Слушала жалните вопли на мъртъвците, които никога не намират покой, и се заразила с техния страх от смъртта.
Ом обичала живота, понеже не се страхувала да умре.
Од се бояла от живота, понеже жадувала безсмъртие.
Ом била плодовита и родила дъщеря, Оми. Од обаче не пожелала да мине през изпитанието на родилните болки и я откраднала една нощ, докато Ом спяла.
Од завела малката при майка си О, за да я признае за своя дъщеря, и й дала името Оди.
О, която не искала дъщерите й да враждуват помежду си, не се противопоставила и си затворила очите пред измамата, с огромна болка на сърцето, съзнавайки, че Ом е по-достойна и великодушна от сестра си, а Од тържествено обещала да се грижи за Оди като за своя дъщеря и да я отгледа.
За известно време Ом тъгувала от загубата на дъщеря си, но скоро след това заченала друго дете, Ома, и простила на Од за нанесеното тежко оскърбление.
Ома и Оди играели заедно, заедно усвоявали всичко, на което ги учели майките им, а после една на друга си предавали наученото. Така Ома с помощта на Оди била посветена в гадателското изкуство и се научила да говори с духовете. От своя страна Оди, благодарение на Ома, умело забърквала всякакви отвари и илачи и овладяла силата и лечебните свойства на растенията, корените и минералите.
Един ден Ома открила, че мъртвите са доверили на Од тайната на безсмъртието, а то се постига, ако се пие кръвта на новородени и на девици, и изплашена го споделила с майка си Ом.
Ом не се доверявала на престорената любезност на сестра си и скришом дебнела всяка нейна стъпка, готова да провали плановете й. Така разбрала, че Од замисля да принесе в жертва дъщеря й Ома — в прехода, когато се превръща в жена, — да изпие кръвта й и да постигне безсмъртието.