Това била тайната, която в крайна сметка Од изкопчила с измама от мъртвите.
Ом се изпълнила с негодувание към сестра си и я проклела, проклела и дъщерята, която бе изгубила и позволила да стане нейна. Пожелала лютата клетва да стигне земята, по която стъпва сестра й. После взела младата Ома и без дори да се сбогува с майка си О, за да не я натъжава, избягала надалеч и се скрила в една пещера.
Докато Ом и дъщеря й живели скрити в убежището си, земята престанала да ражда и да дава плодове. Оковала я снежна покривка, реколтата измръзнала, листата на дърветата изсъхнали. Донесла глад и студ в дома на Од.
О се чувствала уморена и искала да предаде управлението на една от дъщерите си, но те враждували помежду си, затова в крайна сметка се отказала да отстъпи скиптъра на властта на която и да е от тях.
Междувременно бойците от военолюбивите племена, принудени покорно да приемат мира, който им налагала О, научили, че магьосницата майка е остаряла, силите й са отслабнали, и я осъдили, като я обвинили за глада, студа и невижданата дотогава зима, която ги бе сполетяла.
Воините свикали тайно събрание и решили, че е дошло времето, в което отново ще господстват мъжете. Най-сетне мъжете щели да детронират мъдростта и магическата сила на жените и да възстановят царството на оръжията и насилието.
Тогава Од, озлобена срещу старата си майка, която отказвала да й отстъпи властта, се съюзила с мъжете воини и с тях замислила заговор за отстраняването на О от трона.
Свалили от престола О, но мъжете се обединили в бунта си и решили на нейно място да не сяда Од, а един коварен маг, Ш, мъж, който, възползвайки се от благоволението на Од, насила узурпирал знанията и мъдростта на майката магьосница.
Од, жестоко разлютена, че не са я направили кралица, принудила Ш да се венчае с дъщеря й Оди и оттук нататък да й предава всички синове и дъщери, с които се сдобият. Това била кървавата дан, която им наложила.
О плакала горко, безутешно и сълзите й накрая разтопили снега, земята напъпила отново и се върнала към живот.
Тогава Ом излязла от пещерата с дъщеря си Ома, вече жена, и тозчас отново се възцарило изобилие и земна благодат, пак се разляла слънчевата топлина, раззеленили се всичките растения, животните се разплодили и сочни плодове узрели. Природата се съживила, пробудена от дългия си летаргичен сън.
Ш обаче, с одобрението на Од, превърнал тържеството на преродения и нов живот в триумфален поход, сеещ смърт и повсеместна гибел, на който Од стояла начело. Всички мъжки чеда на Оди били принесени в жертва още при раждането им и Од изпила кръвта им. Всички, с изключение на едно — първородният син, отреден да властва, да царува. Дъщерите, множеството дъщери, заченати от Оди, наречени Одиш, били възпитани от Од в страх от смъртта, в ненавист към мъжете и в омраза към първите си братовчедки — Омар.
Од им разкрила тайната на безсмъртието и ги задължила да се закълнат във вярност и да дадат обет, че ще отвличат щерките на Ома и ще пият кръвта им, за да черпят от нея сила и могъщество.
И Ом, като гледала около себе си толкова омраза и печал, решила да накаже заслужено сестра си, като стовари отново върху царството й люта зима, студ и глад.
О умряла от мъка и скръб, проклинайки дъщеря си Од. При все това, преди да издъхне, запокитила скиптъра на властта дълбоко в земните недра, за да не може никой да го притежава, и написала със собствената си кръв пророчеството за магьосницата с червените коси, която ще сложи край на войната между сестрите магьосници.
След като изстрадала смъртта на толкова чеда и похабила тялото си от толкова раждания, Оди починала от натрупаната болка. Тя също със собствената си кръв написала последните стихове от пророчеството, които предупреждават за вероятното предателство на избраницата, понеже била наранена от предателството на собствените си дъщери Одиш.
Ом умряла, заобиколена от дъщерите и внучките си. Преди това им вдъхнала вярата, че един ден ще дойде магьосницата с червените коси и ще отмъсти за тях и за техните потомки.
И едните, и другите мечтаели за скиптъра на властта, скрит от О в земните недра, но така и никога не го открили.