След смъртта на О на жените по света не им било позволено да участват в съветите и церемониите, били изгонени от храмовете и обществените места, та дори им бил отказан достъп до болничните легла. Воините заключили жените по къщите си, отнели им музиката, танците, мъдростта на книгите и познанията за природата. Забранили им да се доближават до оръжие под угрозата от смъртно наказание и ги задължили да си покриват телата и главите, като обявили за непристойно да ги излагат на показ. Публично ги унижавали и наказвали, ако не се подчинявали на мъжките заповеди, и издали указ: той повелявал да бъдат преследвани жените, които правят магии и се опълчват на волята на Ш.
И дъщерите на Оди — Одиш, също не били пощадени и били подложени на презрение, на лишаване от свобода и на преследвания, и то от собствения си баща и от брата си. Затова жените Одиш отровили баща си Ш, а после измамили брат си и го изпратили на смърт в ръцете на друг честолюбив воин.
И така следвали една след друга войни, предателства и гонения.
Ома, заедно с многобройната си женска челяд, които се наричали Омар, продължили да се крият и тайно да упражняват уменията си на лечителки, като облекчавали страданията на людете. Търсели убежище в горите, пещерите, долините край ручеите и кръстопътищата, където събирали всичко, което им дарявала природата. Жените Омар забърквали илачи и приготвяли билкови отвари за болките на тялото, и използвали силата на мисълта си и на чудодейните си магически способности, за да облекчат страданията на душата. Свикнали да бъдат преследвани, денем се криели, а нощем се събирали на горските поляни, където провеждали своите обреди с песните и танците, които им били забранени. Те приели за свой покровител могъщата Луна, която определя женския цикъл, носи плодородие, закриля посевите и предизвиква последователно приливите и отливите, и се врекли да си помагат една на друга чрез телепатия. Служели си с древния език, за да се защитят от завистта на жените Одиш и от подозрителността на мъжете.
Дъщерите на Ома основали племената Омар и на свой ред внучките им избрали за своите кланове по едно свещено животно от зверовете, населяващи земята. Възприели от своите тотеми тяхната мъдрост, добродетелите им, езика и духа им. Множеството правнучки на Ом основали различни кланове: на кокошките, на дивите зайки, на мечките, на вълчиците, на орлиците, на тъпомуцунестите делфинки, на змиите, на тюленките, на мишките и много други. Обединили се, свързвайки се по род и потекло, и се пръснали из целия свят. Където и да идели, били добре посрещани, понеже раздавали любов и мъдрост. Някои от тях станали гадателки, пророчици, музикантки, поетеси, акушерки, билкарки или лечителки. Всички те били плодовити, мъдри и чувствени и предавали знанията си от майка на дъщеря, като криели истинската си същност от съпрузите и от възлюбените си, за да се предпазят.
В мрачните времена на гонения и екзекуции мнозина от тях загинали, изгорени на клада, но другите, които оцелели, въздишали с надежда и в очакване, че един ден, може би не много далечен, пророчеството на О ще се сбъдне и ще дойде избраницата, магьосницата с червените коси, която ще унищожи жените Одиш и ще сложи край на войната между магьосници и вещици.
С упование наблюдавали съзвездията и си казвали: „Ето, моментът наближава.“
Глава седма
Откритието
Анаид не можеше да повярва.
— Селене ли е избраницата от пророчеството?
Криселда се усмихна с гордост, докато с наслада поглъщаше поредния бонбон с пълнеж от кутията, която беше донесла Анаид. Беше много вкусен.
— Така сочат звездите. Кометата извести скорошното й пристигане, метеоритът падна в долината, а съвпадът на небесните тела всеки момент ще настъпи. Червената й коса и способностите й са отличителни белези, които не могат да се сбъркат.
— Отдавна чувствах, че Селене е различна, много различна…
— Аз съм леля на избраницата, а ти си нейна дъщеря.
Чест е да принадлежиш към нейния клан, към клана и към рода й.
Анаид повтори току-що заучения си урок:
— Аз съм Анаид, дъщеря на Селене, внучка на Деметер, от племето на скитите, от клана на вълчицата, от рода Цинулис.
Изрече го високо, за да го внуши сама на себе си и да го асимилира. Всичко беше толкова ново за нея, че недоверието не я напускаше двайсет и три часа от денонощието.
— Ако можеше да те види майка ти… — прошепна леля Криселда развълнувана, но тутакси очите й помръкнаха, забулени в мъгла.