Гласът на графинята изтрещя гръмовно в пространството:
— Салма! Какво си й причинила?
Салма направи крачка назад.
— Опитах със затвор, оставих я без всякаква връзка със света, подложих я на лишения… После я изоставих сама в мътния свят, но тя не загуби разсъдък.
— Глупачка!
Салма я посочи с пръст.
— Трябваше да го сторя, преди да я доведа тук. Тя е само средство за постигане на целта. Трябва да се отнасяме с нея като с пленница, ако ли не, накрая тя ще ни се наложи.
— И какво предлагаш? Може би да я ликвидираме? — възрази графинята с нескрито негодувание.
Салма се осмели да подхвърли:
— А защо не? И това е вариант. Планетите още не са в пълен съвпад. Пророчеството още не се е изпълнило. Ако избързаме…
— Не забравяй, че там, на небето, Юпитер и Сатурн са господствали заедно…
Селене наруши настъпилото мълчание и пристъпи към Салма, като я гледаше със съжаление:
— Нищо не можеш да ми сториш. Дори не можеш да ме заплашиш.
— Нима?
Селене си позволи да я изгледа презрително.
— Попитай графинята. Вие сте в моите ръце. Без мен връщането й е малко вероятно, да не кажа невъзможно. Само аз мога да й помогна да възстанови силите си… а същото важи и за теб, и за другите.
Разярена, Салма светкавично изстреля заклинание, претупа го набързо с няколко думи, но Селене затвори очи, протегна напред длани и с гневно ожесточение го отблъсна. Магията на Салма отскочи, рикошира в стените на подземната галерия и се заби в една колона. Салма зяпна от изумление.
— Магията ти е силна, поразително мощна. Кой те научи да се сражаваш с жените Одиш? — внимателно заразпитва графинята.
— Деметер.
— И още кой?
На Селене й костваше големи усилия да отговори, но беше безсмислено да го отрича:
— Една Одиш…
Графинята рязко я прекъсна:
— Какво искаш?
Селене се съвзе и пак гордо вдигна глава:
— Не знам. Не съм ви търсила аз… затова пък знам какво не искам.
— Говори.
Селене почувства как коленете й треперят. Макар и да се отбраняваше с ловките стратегически прийоми на словесния бой, трябваше да не забравя и да е напълно наясно кое я бе накарало да предприеме това пътуване. И все пак се колебаеше да направи последната крачка.
— Ако Деметер можеше да ме чуе, щеше да се срамува от мен.
— Да, но тя не е между живите.
— Деметер ме учеше на готовност за саможертва и да не се поддавам на страстите, аз обаче бях по-амбициозна… затова избягах от нея.
— Това го знаем. Известно ни е, че си била непокорна, дръзко си й противоречала, скъса всякакви връзки с жените Омар и ужасно ги разочарова.
— Но се върнах при Деметер.
— Да, с подвита опашка — уточни графинята. — Без да си осъществила въжделенията си. И каква ти беше мечтата, Селене? Слава, вечна любов, власт, богатство? Или може би си търсила авантюри?
Селене въздъхна по всичко, за което бе бленувала през онези години, по всички напразни копнежи.
— Имах толкова много мечти…
Тя се колебаеше, думите напираха отвътре, но се срамуваше да ги изрече на глас. Графинята отгатна душевната й борба и се притече на помощ:
— И още какво? Предполагам, иска ти се да си богата, много богата.
— Не съм казала подобно нещо.
— Забелязах пръстена на ръката ти, познавам слабостите ти, знам за дълговете ти…
Селене поднесе ръка до гърдите си и погали златния пръстен. От дете мечтаеше да има диаманти, много диаманти, и да отрупа пръстите си с тях, да размахва ръце и да блести със собствена светлина, като звезда. Защо да го отрича?
— Не обичам парите.
— Нима?
— Искам да съм достатъчно богата, за да не мисля повече никога за пари. Да забравя за тях завинаги. Да се отърва от тяхното проклятие.
— Можеш да имаш много повече…
Селене не желаеше да я слуша.
— За красива, вече съм такава, мъжете ме обожават.
— Да, но то е до време.
— Сега това не ме вълнува. Вълнува ме дали имам работа, дали съм принудена да се боря за насъщния, дали трябва вечно да си правя сметката, ако искам да си позволя ресторант, кола или чифт обувки.
— Само това ли? Пари?
— С пари бих могла да пътешествам и да посетя най-прелестните кътчета на земята, да вкуся от най-отбраните ястия в най-изисканите ресторанти, да притежавам имоти, дворци, леки коли, да се обличам с дрехи от най-добрите модни къщи, да ходя на приеми, да познавам знаменитости… Какво повече можете да ми предложите?