Криселда си запуши устата с ръка, смаяна. Изобщо не беше направила връзка между двете неща. Остана обаче още по-изненадана, ако това изобщо беше възможно, от реакцията на Карен, която попита:
— Какво лекарство?
— Оня сироп и течното лекарство, които ми даваше Селене. Леля Криселда ги хвърли в боклука, а теб те нямаше да ми ги забъркаш пак — поясни Анаид.
— За лосиона за коса ли говориш? — не преставаше да се чуди и разпитва Карен, без да се усети, че е сгафила.
Криселда едва не падна от стола и стрелна с многозначителен поглед Елена. Най-лошите им предчувствия се потвърждаваха.
За щастие, Анаид беше разсеяна и не забеляза тайните знаци, които Криселда и Елена, жестикулирайки, правеха на Карен, за да я накарат да млъкне.
Анаид не придаде значение на притеснението на Карен и леля си. Друго я тревожеше. Беше възлагала големи надежди на тази среща, понеже искаше да повдигне въпроса, който я вълнуваше. Сложи си на лицето възможно най-лъчезарната усмивка и се обърна към четирите магьосници:
— Имам специална молба към вас.
Четирите жени не сваляха очи от нея. Леля Криселда налапа бонбон, за да понесе по-леко изненадата. Накъде ли биеше Анаид?
— Моля да разрешите да ускорим посвещаването ми. Леля Криселда вече ме научи на много неща, но бих искала да ускорим обучението.
— Защо? За къде бързаш толкова? — изненада се Карен.
— Искам да намеря мама.
— И как мислиш да го направиш? — продължи Карен с умиление.
Анаид обмисляше отговора си:
— Знам, че е жива, усещам го.
— Не е достатъчно. Понякога интуицията лъже. Какви доказателства имаш? — заразпитва я Елена.
— Сега, когато благодарение на леля Криселда се научих на това, мога да я чувам.
Дори Криселда остана шокирана.
— Защо не си ми споменавала?
Анаид премълча факта, че още редица други неща не й беше доверила. Ако леля й знаеше за всичките магии и заклинания, които беше научила, както и за животинските гласове, които умееше да разбира и имитира, сигурно щеше да изпадне в нервна криза.
Елена огледа присъстващите.
— Някой тук да е чувал Селене до момента?
Всички поклатиха глави. Елена махна с ръка одобрително.
— Никак не е зле. Значи може повече от нас.
Гая беше доста озадачена.
— Да предположим, че уважим молбата ти и побързаме с посвещаването ти, да допуснем също и че телепатичните ти способности се развият дотолкова, та да можеш да установиш връзка с майка си. Тогава какво ще направиш?
Анаид не се поколеба и за секунда:
— Ще й помогна да избяга.
— От жените Одиш?
— Ами да, разбира се.
Гая изцъка с език:
— И с какво, ако мога да попитам?
Анаид се почувства обидена, но не се уплаши и извади от джоба брезовата си пръчица. Защо се отнасят с нея като с глупачка? Не разбират ли, че възприема значително по-бързо, отколкото предполагаха?
Тя гордо размаха брезовата си пръчка веднъж, втори път, направи лъкатушеща линия във въздуха и закова муха насред полета й. Мухата увисна в празното пространство. После Анаид направи движение, обратното на онова, което бе сторила преди секунди. Бедната муха, напълно шашардисана, продължи прекъснатия си полет и Анаид съвсем ясно разбра коментара й: „Проклети вещици!“
Гая я погледна изпод вежди, Карен и Елена се взряха в Криселда, а тя пребледня.
— Откъде го научи?
Криселда беше объркана и уплашена. Беше отговорна за Анаид и не можеше да допуска ученичката й да се учи да прави заклинания без нейното съгласие.
Анаид обаче, вместо да прикрие това, че се бе провинила в непослушание, гордо се изпъчи.
— Аз сама. И на колко други неща мога да се науча сама.
Криселда плахо възрази:
— Да, но когато му дойде времето.
— Няма време! — възпротиви се Анаид.
— Не го решаваш ти! — отбеляза предупредително Гая.
— А, така ли? Тогава ще ви кажа, че дълбоко се заблуждавате! Аз съм единствената, която може да стигне до Селене, и само аз мога да й помогна.
— Ти ли?
Анаид не можеше повече да сдържа раздразнението си:
— Прочетох пророчествата и открих книгата на Росебуд. Чета и разбирам древния език. Росебуд смята, че само истинската любов може да спаси избраницата от Одишките. А кой обича Селене? Кой е готов да даде живота си за нея, както го стори Деметер? Тя поне се опита. — Анаид огледа жените предизвикателно, с укор в очите, една по една, а те я бяха зяпнали и не обелваха думичка. Бяха поразени. Момичето опря показалец в гърдите си. — Аз съм единствената! Само аз я обичам истински! Вие не я обичате, не й помагате, дори не я търсите. Или смятате, че съм сляпа и не го забелязвам?