Елена се намеси:
— Престани, Анаид. Тръгна с молба, а стигна много далеч!
Криселда направи огромно усилие да се овладее и да прозвучи по-уверено и авторитетно. Племенницата й ужасно я беше разстроила.
— Хайде, върви… Върви да се поразходиш и да се успокоиш.
Анаид взе Аполо и изхвръкна като тапа от къщата.
Поколеба се дали да се поразходи из гората, или да се скрие в любимата си пещера. Не направи нито едното, нито другото. Една случайност я изненада приятно. Самата госпожа Олав, седнала на волана на великолепния си 4х4, спря до нея, бибитна й с клаксон, отвори предната врата и с очарователна усмивка я покани да седне на седалката до шофьора.
Анаид облекчено въздъхна. Точно от това имаше нужда — от добра приятелка, приятелка, която щеше да я изслуша и да й повдигне духа.
За миг Анаид помисли, съвсем интуитивно, че сега четирите жени вероятно решават съдбата й и че може би не би било зле да подслуша разговора им. Интуицията обаче трая само миг.
С разтреперани ръце Криселда си наля горещ чай. Разбърка захарта и след като пресуши чашата на бавни големи глътки, внимателно се взря в утайката. Не беше необходимо да си голям експерт в гадателските умения. Бъдещето й чертаеше огромни усложнения, а те — нейните трудности, едва сега започваха.
Криселда не бе единствената разтревожена. И останалите жени бяха силно притеснени. Никоя не се решаваше да заговори. Анаид беше повдигнала твърде много наболели въпроси и те се намираха пред сериозна дилема.
Анаид ги беше обвинила, че се бавят с издирването на Селене.
Всички бяха наясно, че е така.
Криселда, която отговаряше за издирванията, се разсейваше и избягваше да докладва докъде беше стигнала в разследването. Моментът обаче бе дошъл. Ситуацията беше деликатна, понеже освен другото не можеха да позволят на Анаид, още дете и непосветена, да им демонстрира неуважение и да не се подчинява на заповедите им.
Криселда поднесе към устата си един бонбон. Елена взе друг и се реши да разчупи ледовете:
— Е, добре… Криселда, имаш ли да ни кажеш нещо за Селене? Какво научи?
Криселда остави чаената чаша на масата. Лека-полека истината излизаше наяве, бяха се натрупали доказателства, уличаващи Селене, беше невъзможно повече да я защитава. Криселда се изправи, не я свърташе на едно място и свела глава, тихо заговори:
— Бих искала да греша, съжалявам, и ми се ще да не бях стигала до изводите, които направих, но подозирам, че Селене изобщо не е била жертва и не е била отвлечена насила.
Всички затаиха дъх. Криселда продължи да говори със сериозен и глух глас:
— Селене не правеше нищо, за да се защити от евентуална атака на злите Одиш. Нямаше борба, нямаше съпротива. Селене не остави никакъв знак, нишка, по която да тръгнем, нещо, което да ни подскаже къде да я търсим, а незабавно прекъсна всякакъв телепатичен контакт с нас. Селене не направи никакво заклинание, за да предпази дома и семейството си, както го беше сторила майка й. Заличи всички следи, разкриващи предишните й връзки с Одиш, за които племето знаеше, и тя лично, или някой друг, се върна в къщата и се опита да замаскира изчезването си така, че да изглежда като бягство от любов.
Всички мълчаха в очакване. Криселда не смееше да продължи и превърната в кълбо от нерви, дръпна един конец от вълнения си пуловер, който се бе разнищил.
— Почти съм сигурна, че Селене сама е отворила прозореца да пусне стриглите и е излетяла с тях по собствена воля.
Думите й свариха неподготвена само Карен.
— Селене — предателка?
Възцари се мълчание. Всички потънаха в дълбок размисъл, заровени в отминали случки и детайли, в търсене на аргументи и доказателства. А такива имаше, и то прекалено много. Гая първа ги подреди и ги изрече на глас в тяхната последователност:
— Не помните ли колко дискретна и примерна беше Селене, докато Деметер бе жива? И колко неразумна и дръзка стана след смъртта й? Ясно е като бял ден. Не можеше да се отдаде на Одиш преди това, понеже я възпираше майка й. Заклинанието за защита, направено от родоначалничката на Цинулис, беше изключително мощно и бе в сила чак до навършването на една година след смъртта й, а после постепенно отслабна. Селене съзнателно го омаловажаваше с постоянните си провокации. Всеки път, когато пиеше, всеки път, когато се забъркваше в някоя каша… Помните ли безочливото й, арогантно държание? И как се хилеше, когато я предупреждавахме или й направехме забележка? Тя се подиграваше с нас. Вече се беше съюзила с Одиш и само чакаше удобния момент да избяга при тях.