Криселда наведе глава засрамена. От нейната уста нищичко нямаше да излезе, щеше да премълчи за дълговете, натрупани от Селене, за нейното прахосничество в неразумни покупки, за ипотеката върху къщата. Гая може и да беше права, но имаше още нещо, нещо много повече. Може би не беше необходимо всичко да се вади на показ по такъв жесток начин.
От своя страна Карен, голямата приятелка на Селене, се съпротивляваше да го проумее:
— Абсурдно е. Съгласна съм, че беше неблагоразумна и прекалено емоционална, също и малко егоистка, но винаги е била Омар, дъщерята на водача на клана на вълчиците, жрица от Съвета на магьосниците, майка на една Омар.
Елена разкри най-деликатния аспект от съмнителното поведение на Селене:
— Попречи на Анаид да разгърне способностите си.
— Може би искаш да кажеш, че не я посвети навреме — поправи я Карен.
— Не — намеси се Криселда с болка на сърцето. — Сиропът, който й приготвяше Селене, всъщност беше мощен блокатор. До днес мислех, че ти си й го предписала по някаква причина.
— Искаш да кажеш, че Селене е давала на Анаид отвара, която е задържала развитието на магическите й способности? — Мисълта на Карен трескаво работеше. Светкавично съобрази и започна да гледа на нещата от друг ъгъл. — Ето каква била причината за забавеното й развитие!
Елена кимна, затвърждавайки убеждението й.
— Откакто спря да взема лекарството, Анаид е като бомба с часовников механизъм.
— Винаги си е била такава — уточни Гая, която не успяваше да разграничи отношението си към Анаид от това към майка й.
Криселда използва момента, за да изрази тревогата си:
— Не контролира свръхспособностите си, те се проявяват прекалено неочаквано, направо изригват, трябва да й се помогне да се овладява. А и физически израства невероятно бързо, качва по един размер месечно.
Карен виждаше неоспоримостта на фактите, но не можеше да приеме подбудите за действията на Селене.
— Но защо? Защо да блокира способностите на собствената си дъщеря?
Отговорът беше толкова очевиден, че Елена просто даде словесен израз на подозрението, което витаеше във въздуха, и изказа на глас мислите на присъстващите:
— За да не е принудена да се бори с нея.
Карен въздъхна.
— Значи я е защитавала. Предпазвала е Анаид.
Гая проницателно отбеляза:
— Или е предпазвала себе си от дъщеря си.
Елена подреди мислите си, твърде объркани през последните дни:
— Чуйте ме добре. Селене винаги е била наясно, че е избраницата. Майка й, родоначалничката на рода Цинулис, също го знаеше и именно затова го държа в тайна и старателно я подготвяше за важната й роля на спасителка на всички Омар. Тя обаче, по природа неустойчива и твърде пламенна, не устоя на изкушенията, с които я подмамиха жените Одиш. Известно ви е, че имат с какво да прилъжат. Предлагат вечни удоволствия, неувяхваща младост, богатства, всемогъщество и безгранична власт. Всички я познавахте. За разлика от майка си Селене е непостоянна, лековата, своенравна и неразумна. В живота й има един тъмен период, за който с Деметер избягваха да говорят. Селене беше изчезнала за известно време… Убедена съм, че тогава Селене се е спазарила нещо с Одишките за скиптъра и е замислила предателството си отдавна, преди много време. Може би Криселда знае повече подробности за миналото на Селене.
Криселда беше принудена да говори:
— Деметер никога не споделяше за периода, в който Селене беше изчезнала. Но страшно се измъчваше. Знам, че Деметер криеше нещо, нещо много неприятно. Не мога да ви дам детайли, сестра ми беше горд човек и не пожела да плаче на рамото ми.
Карен се обади, изразявайки всеобщото чувство:
— Това е особено сериозно обвинение.
— Да, много тежко — рече Елена. — Затова трябва да излезем с предложение пред племената. Сега всички са приковали очи в нас и очакват да чуят какво ще им съобщим.
— Напоследък нямаме никакво известие от племената.