— Гледайте! Гледайте кой идва — сукалчето Анаид. Да ти поръчаме ли, бебче, един биберон, или предпочиташ кашичка?
Анаид се приближи до Марион.
— Не каза ли, че съм пъпчасала?
— О, да бе, разбира се, щях да забравя… Нали си вече тийнейджърка.
В момента Анаид заложи всичко на карта. Отпусна ръка незабелязано, за да се плъзне надолу пръчицата, извади я от ръкава си, допря я до пъпката на носа си, а после я прекара по лицето на Марион.
— Права си, макар че моето положение изобщо не може да се сравнява с твоя отвратителен обрив. Колко пъпки имаш Марион? Дузина? Две дузини? Три дузини?
И докато произнасяше нарастващата цифра, лицето и шията на Марион взеха да се сбръчкват и постепенно се покриха с големи гнойни пъпки.
Около тях се разнесоха викове и възклицания, които само настървиха още повече Анаид, тя неволно се увлече и се изхвърли прекалено:
— Я виж ти! И гаджето ти не падало по-долу от теб. — Докосна лицето на Рок, което на мига се покри с акне.
Марион не можеше да се види, но съзря ефекта, който предизвика видът й в другите, и неудържимо изпищя, щом зърна на какво заприлича Рок.
— Ау, че гнусотия! — извика Марион.
И веднага си даде сметка, че вероятно и тя изглежда като него, сигурно и нейната физиономия прилича на петниста хиена, щом като седналите наблизо си дръпнаха столовете назад и сбърчиха носове. Опипа лицето си ужасена, усети отвратителните подутини, закри се с шепи от срам и изкрещя:
— Вещица? Проклета гадна вещица!
Едва тогава Анаид осъзна какво е сторила.
Най-лошото беше, че не знаеше как да развали магията.
Обърна се и си плю на петите.
Криселда не можеше да повярва на думите на Елена. Анаид не само че не беше я послушала, като бе произнесла заклинание без нейно разрешение, а още по-лошо (ако това изобщо бе възможно), публично беше направила черна магия за отмъщение и я бяха обвинили, че е вещица.
Идеше й да я убие за това провинение.
— Да не си загубила ума си! — изкрещя й тя.
Макар и да издържа стоически на гневните упреци, с които я засипа, вътрешно Анаид бе смазана. Чувстваше се ужасно зле.
— Даваш ли си сметка, че излагаш всички ни на опасност? И най-вече себе си?
Елена не си изпускаше нервите като Криселда, но беше сериозно загрижена.
— Заклинанията за отмъщение не се правят, те са недостойни за една Омар.
— Дори са категорично забранени. Откъде го научи? — заразпитва я Криселда, вече овладяла първоначалната си уплаха.
Анаид не знаеше. Просто го бе направила. Беше й дошло отвътре и бе подействало.
— Аз само исках Марион да ме покани на тържеството си — оправдаваше се Анаид.
— И как мислеше да го постигнеш? Като я покриеш с пъпки?
— Не. Първо направих заклинание за съблазън. Исках да я омагьосам и да я очаровам, да й привлека вниманието и да я накарам да ме забележи, но тя така ме забеляза, че ме направи за смях и ми нанесе жестока обида пред всички.
Криселда и Елена едновременно се хванаха за главите.
— О, не!
Анаид си даде сметка, че е сгрешила нещо основно, още в самото начало.
— Какво сбърках?
— Всичко.
— Нямаш капчица мозък в главата.
— На кого би му хрумнало да буди чувства със заклинание?
— Никоя магьосница не може да постигне приятелство или любов чрез еликсир или заклинание.
— Присъщо е на жените Одиш.
— Кой те научи на това?
Анаид се уплаши и започна да се свива, да се свива. Сви се на треперещо клъбце и се разплака. Разрида се. Стана й болно от потопа обвинения, с които Елена и Криселда я заляха. Никога не ги беше виждала така сърдити, възмутени до дъното на душата си. Беше отчаяна. Нищо не правеше както трябва. Беше истинско бедствие. За нищо не ставаше — нито като момиче, нито като магьосница.
Плачеше без задръжки, едва ли не с удоволствие. Беше се превърнала в непоправима ревла. Растежът й отваряше вълчи апетит, но едновременно предизвикваше и неудържимо желание да плаче.
Елена и Криселда млъкнаха и тихо седнаха до нея. Лелята прокара ръка по челото й, а Елена я погали по косите.
Лека-полека я успокоиха, разсеяха отчаянието й, докато накрая хлипанията й секнаха.
Анаид преглътна сълзите и сополите, изтри си очите и си обърса мокрите бузи, решена отсега нататък да бъде послушна и добра.