Елена и Криселда пак подхванаха нескончаемото си конско, като се постараха вече да му придадат по-мек и нравоучителен тон.
— Всичките ти магически способности и сили трябва да бъдат насочени в служба на общото благо, никога за лично облагодетелстване. Запомни го.
— Една магьосница Омар никога не прави заклинание за собствена изгода.
— Допусна две ужасно тежки провинения.
— Три.
— Цял куп.
— Човек обаче може да се учи и от грешките си.
— Ние, магьосниците Омар, сме човеколюбиви и смъртни, съжителстваме с други човешки същества и не можем да прилагаме магия, за да спечелим нечия любов, приятелство или уважение, нито да постигнем власт или богатство.
— Ако една Омар си послужи с илюзия или с проклятие за собствени цели, или за лично отмъщение, бива изгонена от клана, отлъчена от племето и лишена от магическите си сили и способности.
— Разбираш ли го?
— Нашата мощ, Анаид, трябва да бъде ограничавана.
— Ние готвим, трудим се, правим покупки… Представи си да получавахме всичко наготово.
Анаид кимаше и повтаряше: „Да, да, да“. Накрая не издържа и като изхлипа още веднъж, малко театрално зададе въпроса, който я измъчваше:
— Искате да ми кажете, че съм лоша?
Елена и Криселда се спогледаха, беше ги сварила неподготвени. Никоя от тях не беше възпитавала млада магьосница. Може би случилото се с Анаид, това, че се бе предоверила и неправилно използвала силата си, беше присъщо за възрастта и се случваше с всички млади.
Криселда се помъчи да смекчи нещата и да разведри настроението:
— Хайде, върви да спиш, а утре… нов ден, нов късмет. Елена й напомни:
— И утре не прави глупости в училище. Нямах избор и поканих Рок, Марион и техните приятели на по едно питие. Почерпих ги с по едно сокче на забравата. Така че всичко, случило се през последните двайсет и четири часа, е заличено от главите им. Съжалявам само за онези, които са учили за изпита по музика.
Анаид се развълнува.
— Напитка за забрава? Фантастично! Така бих могла…
— Нееее! — гракнаха в хор Елена и Криселда.
Анаид се стъписа и млъкна.
Леля Криселда добави:
— На следващото събрание на Съвета трябва да поискаш извинение за непослушанието си. Вероятно ще ти бъде наложено наказание.
Анаид замълча. Никак не й се щеше да моли за прошка Гая, но нямаше как.
Целуна леля си Криселда и Елена и се запъти с наведена глава към стаята си. Когато се скри от погледа им, двете жени се спогледаха разтревожени. Не беше нужно да изразяват с думи всичко, което им се въртеше в ума.
— Още не е готова.
— Дали изобщо някога ще бъде?
— Ами ако бъркаме за нея?
— Може би Деметер и Селене са имали сериозно основание, за да не посветят Анаид в тайните на магьосничеството.
— А ако Анаид е опасна?
Тези и други въпроси преминаваха през главата на Криселда, после на Елена и пак обратно.
В присъствието на Анаид не се осмеляваха да я обсъждат открито и на глас. Вече бяха започнали да вярват на това, което им бе споделило момичето, и да подозират, че наистина притежава изключителни способности.
Глава единадесета
Послушните духове
Анаид си легна много потисната. Ако тази сутрин беше станала рано-рано със самочувствието, че е най-могъщата на света и е способна да постигне всичко, което пожелае, за добро или лошо, то сега, напротив, бе убедена, че е най-жалкото и нещастно момиче, най-егоистичното и безсрамно същество на планетата Земя.
Въртя се в леглото до побъркване, обръща се ту на едната, ту на другата страна и не успя да мигне цялата нощ. Направи дупка в пухената възглавница, като зарови лице в нея, опита се да примами съня, извила тяло на десния хълбок, после смени с левия, пробва да се скрие под завивката, но й стана топло и я отметна, извади си едната ръка, после единия крак, другия и отново й стана студено. Накрая й писна, умори се да прави безсмислени усилия, запали лампата и скочи от леглото.
Вече не се чувстваше депресирана. Беше много ядосана, беше сърдита на целия свят. Животът й беше едно тъпо недоразумение, всичко вървеше с краката нагоре или по-точно не вървеше напред, а назад. Което означаваше, че преди седмица беше далеч по-нещастна, отколкото преди месец и така нататък. Тоест с времето ставаше все по-зле и по-зле.