Дали собственото й видение не се подиграваше с нея?
Анаид се обърна към рицаря, който изглеждаше много умърлушен, но думичка не обелваше.
— Вярно ли е това, което казва дамата?
Рицарят плахо вдигна глава и погледна Анаид.
— На мен ли говориш?
— Да.
— О, прелестно дете! Безкрайно съм ти признателен, че ме удостояваш с честта да се обърнеш към мен и да ми отправиш въпрос. Нямаш представа как изгарях от горещото желание да говоря и така най-сетне да сложа край на мълчанието си, което продължава вече цели хиляда и седемнайсет години. Дотяга, да си призная, много дотяга.
— Истина ли е това, което казва дамата?
С вид на дълбоко разкаяние рицарят кимна.
— Да, за нещастие е самата истина. Баща ми, виконтът, ме постави в изключително затруднено положение, като предаде командването на мен — още млад и неопитен. С първия боен вик на сарацинските войски кръвта се смръзна в жилите ми. Изглежда съм хукнал да бягам, после нищо не помня до момента, в който се строполих поразен.
Тук вече Анаид зяпна от изненада.
— Убиха ли те?
— Наистина, красиво дете, страхът и малодушието не ми позволиха да се избавя от смъртта. Една заблудена стрела ме прати на оня свят, а бащиното проклятие ме задържа в тоя, обречен да се лутам из селенията на земите, които погубих. — И с неопределен жест обгърна всичко наоколо.
Анаид го посочи, недоверчива.
— Значи… ти си… призрак?
— Скитащ се дух, ненамиращ покой, прелестна ми събеседнице. На когото ти можеш да помогнеш, ако бъдеш така добра да проявиш великодушие.
Анаид направо не вярваше:
— Аз ли?
— Мога ли да говоря?
Беше гласът на дамата, която, изпълнена с ревност, не желаеше да стои и спокойно да гледа как рицарят й отнема главната роля.
Анаид й даде думата.
— Мило дете, ти можеш да ни видиш, да ни чуеш и да искаш от нас разни неща, а ние ще изпълняваме твоите желания. Естествено, и ти си задължена да ни дадеш нещо в замяна.
Мозъкът на Анаид заработи трескаво.
— Мога да искам от вас какво? И съм задължена да ви дам какво?
Дамата се усмихна.
— Можеш да искаш от нас всичко, дори това, което смъртните не могат да имат. Можеш да си позволиш желания, които само мъртвите умеят да осъществят.
Анаид недоумяваше:
— Да не сте магьосници?
Красивата дама отрече:
— Чисто и просто се движим в света на духовете и познаваме кътчетата, недостъпни за живите. Няма тайна, която да ни убегне… Знаем всичко. Научаваме къде криете богатствата си, какво държите в тайна или премълчавате, какви престъпления сте извършили, какви лъжи плетете и кого обичате. Можем да нашепваме на ушенце на живите и да убедим всеки от тях, че е собственият му вътрешен глас, и така да го направляваме, да го накараме да изпитва угризения на съвестта или терзания, които да подронят нравствените му устои. Можем да отприщваме природните сили и да предизвикваме стихии и бедствия.
Анаид започваше да разбира.
— И ако поискам нещо от вас и вие изпълните желанието ми, какво ще искате в замяна?
Рицарят побърза да отговори:
— Свободата!
— Каква свобода? — на Анаид още не й беше съвсем ясно. — Не сте ли свободни?
Дамата скръбно се завайка:
— Обречени сме да се скитаме. Жадуваме за почивка. Търсим вечен покой. Вече изкупихме вината си.
Анаид не повярва, че разговаря с две души, обречени на вечни мъки, не го вярваше особено за дамата, която беше толкова красива и с приятен, весел нрав.
— Ти каква вина изкупваш?
— Наказана съм за предателство. Предадох любовта на живота си. Врекох се, че ще го чакам, а когато се завърна от кръстоносния поход, вече бях омъжена за барона. Уби ме, разбира се, и ме прокле, затова съм тук.
Анаид се възмути:
— Искаш да кажеш, че освен дето те е убил, отгоре на това те е погубил, обричайки те на вечни мъки?
Дамата поясни:
— Той обрече и собствената си душа затова че ме уби.
— Ами да се мъчи тогава! — възкликна искрено Анаид.
В случая присъдата й се стори напълно справедлива. Ама че жалък дребнавец, да убие човек заради някакво си неизпълнено обещание.
Дамата тежко въздъхна:
— Ех, прелестно дете, знаеш ли колко е уморително да понесеш на плещите си тежестта на безброй години, десетилетия, хилядолетия на изтощително бездействие. Страхливият рицар и аз — предателката, жадуваме да намерим покой.