Выбрать главу

— Свали го и го остави на пода.

Анаид, разтреперана, го хвърли на земята.

— Купи го от галантерийния магазин на Едуардо — поясни, макар в момента сама да не го вярваше.

Гая предпазливо го разгледа.

— Няма етикет, нито марка, а и никога не съм виждала подобен модел. Прекалено оригинален е за кинкалерията на Едуардо.

— Някога да си мечтала да имаш точно такъв сутиен? — подпита я Криселда.

— Помисли добре. Сигурно си видяла някъде нещо подобно като модел, което много ти е харесало? Така трябва да е било.

— Жените Одиш притежават способността да възпроизвеждат нашите желания и да ги материализират.

— Но как? — изплашено попита Анаид.

— Служат си с информация, получена от мъртвите, от призраците, които знаят всичко.

Внезапно Анаид си спомни, че една нощ в стаята си беше прелиствала модно списание, в което бе видяла подобен модел. Затвори очи и извика картината в съзнанието си. Беше легнала и мислеше за Селене. Тогава в списанието видя бельото върху млада манекенка и й хрумна, че ако си го бе поискала, Селене щеше да й го подари. Беше сама, макар че… на килима лениво се бе изтегнал страхливият рицар, а зад пердетата подигравателно се хилеше невярната дама.

Това означаваше, че чисто и просто рицарят и дамата я шпионираха и можеха да четат мислите й или дори… да отгатват желанията й. Нещастни жалки същества!

— Да — отговори тя с нотка на досада в гласа. — Мечтаех си за много подобен сутиен.

— Знаех си.

Едва изрекла тези думи, Криселда извади ясеновата си пръчка и я размаха във въздуха, пробвайки разни заклинания, за да развали магията.

Криселда и Гая опитваха всевъзможни вълшебства и магии, а Карен се зае щателно да огледа Анаид, започна от гърдите й, после гръдния кош, прокара показалец по кожата й, като изследва всяка подутина, всяка раничка, колкото и незначителна да изглеждаше. И макар ръцете и краката й да бяха покрити със синини и с белези от драскотини, то гърдите й бяха невредими. Откри пъпчица от ухапване от комар, но не и дупка, през която да може да се изсмуче кръвта от сърцето й.

— Навреме се намесихме — въздъхна облекчено Карен. — Къде падна?

Анаид отговори съвсем искрено:

— Не знам.

В този момент Криселда и Гая успяха с вълшебствата си. От мечтания сутиен започна да излиза гъст пушек, от което двете жени шумно закашляха, запушиха си носа с кърпичка и енергично размахаха ръце, за да разсеят дима. На върха на пръчицата на Криселда остана да тлее най-обикновен сутиен, бял и безличен. Този, който всъщност госпожа Олав беше купила от Едуардо. Десенът и моделът бяха чиста оптическа измама.

Тогава Анаид проумя.

— Защитният щит!

— Точно така! — потвърди Елена. — Не че нашите магии не са подействали. Просто ти си носела този сутиен.

Криселда, без дори да си изчисти лицето, почерняло от пушека, насочи ясеновата си пръчица към Анаид.

— Анаид, дишай дълбоко и не мърдай.

И произнесе заклинанието.

Анаид почувства тежест и остро парене в гърдите, които стегнаха като в клещи ребрата й, почти щяха да ги смажат. Помисли, че след секунди ще я отпусне, но притискането постепенно се засили, докато накрая усети, че не може да си поеме дъх, инстинктивно проточи врат и отвори уста, заставена от нуждата от кислород.

Карен се намеси:

— Но какво правиш, Криселда? Не виждаш ли, че се задушава.

И размаха над главата й пръчицата си, като охлаби защитния обръч. Но за кратко. Гая дойде на ход, като заби финалния удар и сложи край на заклинанието.

Анаид почувства силно придърпване и едно твърде неприятно притискане в гърдите.

— Това е ужасно! Отпуснете го малко.

— И дума да не става — отсече категорично Гая. — Особено в твоя случай.

— Гая е права. Всички сме минали през това и знаем, че защитата трудно се понася.

— И много притеснява, но е необходима.

— Умолявам ви — изплака Анаид. — Не издържам повече.

— Ще свикнеш — рече тихо Карен.

— Както и с много други неща, които ни се случват на нас, жените.

— И на магьосниците.

Карен отиде до телефона.

— Ще резервирам под фалшиво име стая за балнеосанаториума в долината. Утре с Криселда отивате там и ще се криете, докато госпожа Олав не изчезне от хоризонта.

Анаид се чувстваше като пленник, окован във вериги.