— Няма да стане. Трябва да намеря Селене. Днес влязох във връзка с нея, трябва да й помогнем.
— Забрави за Селене.
— Ти си в опасност и трябва да се скриеш.
— Не бива да разговаряш с никого.
— Не трябва да излизаш сама.
— Не трябва да използваш магическите си способности без наше разрешение.
На момичето вече му писна. Войната на нерви го довърши. Избухна в плач, тропайки с крака от яд и от болка.
— Не искам! Махнете от мен тази броня! Не искам да бъда магьосница!
Леля Криселда се разнежи:
— Същото казах и аз, когато майка ми направи на мен магия за защита.
Елена поглади корема си.
— И аз.
Гая се присъедини последна, лукаво усмихната:
— Аз също доста се съпротивлявах.
Слисана, Анаид изгледа една по една и четирите, без да е особено сигурна дали да ревне с пълен глас, или да избухне в смях.
Анаид изчака Криселда да заспи, измъкна се тихичко и отиде в пещерата, за да си вземе книгите с магиите, написани на древния език. Зае се внимателно да ги подбира. Не можеше да вземе всичките. Но пък толкова много неща имаше още да учи и да изпробва… Не устоя на изкушението и се поддаде на нездравото си любопитство, като хвърли поглед на илюстрации, които сама си беше забранила да поглежда отново. Бяха цветни рисунки на момичета Омар, останали безжизнени, след като Одиш им бяха изпили кръвта. Бяха обезобразени, с изписан на лицата ужас, с гнойни язви, бели като платно, без капчица кръв, без коси и с ужасяващо осакатени тела. Сама си наложи да ги гледа, за да осъзнае, че госпожа Олав иска точно това да стори и с нея, и тогава щитът, който я стягаше така, че едва дишаше, не й се стори толкова непоносим. Напротив, здравината и тежестта му й вдъхнаха сигурност. Именно от нея се нуждаеше, за да остане насаме с мислите си, без чужда намеса и без някой да я шпионира.
Беше се размислила за духовете и бе стигнала до извода, че движението им е ограничено. Нито дамата, нито рицарят можеха да я последват в гората, не можеха да влязат и в нейната пещера. Вероятно бродеха само из местата, където са живели, където са намерили смъртта и където присъдата им е влязла в сила. Това я поуспокои.
Беше взела решение и илюстрациите от книгата само затвърдиха убеждението й, че трябва да действа особено предпазливо и да не разкрива плановете си на никого.
Върна се окуражена. Никак не беше лесно да доведе до успешен край онова, което си бе наумила, но то бе единственото разрешение.
Стараеше се да не вдига шум, влезе на пръсти в стаята си, извади сака си и сложи всичко, което й хрумна, че може да й потрябва. Прибави и документите си, книгите, а между тях пъхна плик, който взе от чекмеджето на шкафа. Накрая се постара да си осигури сериозно количество пари в брой, които лично бе изтеглила от спестовния влог на Селене, и зачака нетърпелива, седнала пред бюрото си, поглеждайки скришом часовника си, докато гризеше шоколадова бисквита и съчиняваше прощално писмо.
Минаваше полунощ, когато се появиха. Първо рицарят, с физиономия на горчиво разкаяние, а след няколко минути и подигравателната дама. Анаид се престори, че не забелязва присъствието им, и продължи да хрупа с наслада бисквитата и да пише. Дамата се подсмихна и я погледна предизвикателно. Знаеше, че Анаид ще й даде думата. Така и стана.
— Какво ти е толкова смешно?
— Към мен ли се обръщаш, прелестно дете?
— Че към кого друг?
Дамата поведе хорото, ръкомахайки:
— Хубавичко си помисли, преди да избягаш.
— Откъде знаеш, че се готвя да избягам? — попита Анаид, като се правеше на ударена.
— Ясно е като бял ден. Вече си се облякла, приготвила си багажа си, непрекъснато поглеждаш часовника си и пишеш някаква бележка.
Анаид все още имаше време, така че можеше да си позволи малко да разиграе дамата. Заслужаваше го, неверницата.
— Аз пък си мисля, че ти си тази, която често нощем си се измъквала от съпруга си, барона.
Дамата се изсмя, без да се разсърди ни най-малко.
— Ех, хубави времена бяха! Бях млада и влюбчива — въздъхна тя. — А да знаеш как тежат годините… толкова хилядолетия.
Рицарят поиска думата, преди дамата да е започнала да разказва за безкрайните си любовни авантюри.
— Може ли?
— Говори, страхливи рицарю — с коварна любезност благоволи да му даде разрешението си Анаид.