— Мисля, че бъркаш, хубава девойко.
Анаид си облиза пръстите, оплескани с шоколад.
— За какво да бъркам?
— За това, че бягаш от тези мили, любезни дами, които така те закрилят и ти желаят само доброто.
— За госпожа Олав ли говориш?
Рицарят и дамата се спогледаха с трагичен вид.
— Много добре знаеш, че говоря за леля ти и нейните приятелки.
— Да не искате да кажете, че е по-добре да тръгна рано сутринта с леля Криселда за балнеосанаториума, за който резервира места Карен? Да се затворя с леля Криселда в някакъв резерват за дъртофелници и да гния сред сернисти минерални води до края на живота си — попита ги Анаид с ръце на кръста.
— Така ще е най-разумно, красавице. С леля си и със защитния щит ще бъдеш в безопасност.
— Да, ама аз пък не искам. Нямам никакво намерение да ходя в санаториум, не искам повече да виждам леля си Криселда, а и изобщо не мисля да използвам този отвратителен щит — отвърна предизвикателно Анаид.
Призраците се спогледаха и дамата пое щафетата от рицаря, като продължи разговора в същия дух.
— И къде ще идеш, ако не е тайна?
— В Париж.
Двата духа възкликнаха изненадани:
— В Париж?
— Там имам една леля, далечна леля, говоря френски, а и винаги съм искала да се кача на Айфеловата кула. Много по-интересно, отколкото някакъв скучен курорт, не е ли така?
— Oh là là! Ехааа!
— Звучи приятно — авторитетно произнесе мнението си рицарят.
— Вълнуващо — поправи го дамата.
В този момент камбаните на църквата бавно и тържествено известиха четири часа. Анаид почувства как сърцето й се свива при мисълта, че това може би е последният камбанен звън, който чува от часовника на Урт.
Никога не беше напускала родния си дом.
Никога не беше пътувала.
Дори нямаше куфар.
Изправи се разтреперана, с подкосени крака и се сбогува с призраците. Вече беше изпълнила част от плана си.
— Трябва да вървя — рече тя, като взе сака си от пода.
— Един момент.
— Още не можеш да тръгнеш.
— Нима толкова много ме обичате?
Рицарят въздъхна:
— Доста се привързахме към теб и ще ни липсваш.
Анаид го погледна изненадана. Отговорът му бе прям и искрен, гласът му също, а в думите му нямаше и капка двуличие.
— Но има и още нещо… Беше ни обещала свободата — отбеляза дамата.
Ето че дойде ред на Анаид да си отмъсти. Хвана се за главата театрално, като човек, който с досада се сеща, че е забравил нещо.
— Ах, да, наистина. Ще го направя, когато се върна от Париж.
— Сигурно ли е? — попита обнадеждена дамата.
— Даваш ли ни дума? — отправи гореща молба рицарят.
— Имате думата ми, че когато се върна от Париж, ще ви дам свободата. — След което загаси лампата, затвори тихо вратата на стаята си и като се стараеше да не вдига никакъв шум, се измъкна тайничко навън.
Стигна до плевника и сърцето й подскочи. Едно е да замислиш нещо и да си съставиш план, а съвсем друго е да го изпълниш. Дали ще се справи да управлява колата на Селене?
Първо трябва да я запали и да я подкара. Врътна ключа и натисна педала за газта. Опита на няколко пъти, но двигателят се давеше и не успяваше да направи контакт и да запали. Много дълго бе стояла, спряна от движение. Пробва отново и отново. Най-после!
Анаид, разтреперана и силно развълнувана, внимателно даде на заден ход, за да излезе от мястото, където бе паркирана. Скоростният лост изскърца. Отпусна педала на съединителя и колата подскочи. Проклятие! А колко простичко изглеждаше, когато същата маневра я правеше Селене. Лично й беше показала как става, но нещо не се получаваше както трябва. Фаровете! Как, по дяволите, се пускаха? Не, не и мигачите. Ето това копче, да. О, не! Това е клаксонът! Ама че е непохватна, с тези две леви ръце. Дали някой го чу? Трябваше да побърза, нямаше никакво време. Уф, най-после!
И колата на Селене тръгна, направо излетя, като стремително се отдалечаваше от единствения дом, който Анаид бе познавала.
Стиснала волана, разтреперана и уплашена, Анаид трябваше да признае, че, с изключение на издънката с клаксона, планът й вървеше без грешка, като по поръчка. Беше измамила всички — и Елена, и Карен, и Гая, и Криселда, госпожа Олав, та дори и духовете.
Никой, освен нея, не знаеше къде отива и какви са намеренията й.