С постепенното забавяне на рулетката в залата се възцари пълна тишина. Всички погледи бяха приковани върху малката топка, която, преодолявайки ръбчетата, подскочи и се спря, невъзмутимо разположила се в квадратчето на… 26, черно.
Управителят пребледня и облещен, с изхвръкнали от орбитите очи, завъртя глава, следвайки последните затихващи кръгчета на рулетката, докато същевременно любопитните зяпачи, изпълнили залата на лъскавото казино, с луксозни осветителни тела и дебели персийски килими, избухнаха в крясъци, а двете жени се прегръщаха, поздравяваха се с победата.
Управителят бързо изчисли наум сумата, която трябваше да брои. В касата нямаше в наличност толкова пари и може би, след като изплатеше и уредеше сметката, казиното нямаше да е в състояние да продължи да работи. Това означаваше затваряне на заведението, уволнение от собствениците и… край на кариерата му.
Селене, с чаша френско шампанско, се бе излегнала в джакузито в луксозния апартамент на най-добрия хотел в Монте Карло.
Водата, стигнала до ръба на ваната от изящен севърски порцелан, беше покрита с пяна от бълбукащи мехурчета, също като изтънченото шампанско, което тя отпиваше бавно, с наслада, силно изстудено, искрящо, с лек привкус на плодове, тъй приятно гъделичкащо езика й.
— Колко милиона? — попита тя, като натърти на думата „милиони“ с видимо удоволствие.
— Почти пет — отговори й Салма от съседната стая, вече съблякла моравочервената си рокля, и като опита от платото с ордьоврите хапка с гъши дроб, добави нехайно: — Четири милиона седемстотин трийсет и две хиляди евро.
— И… те са мои? — Селене притвори очи.
— Само твои и на никой друг.
На Селене й се замая главата.
— И мога да правя каквото си искам с тези пари?
Салма се изсмя по своя характерен начин, кухо и остро, като дрънкане на празна тенджера. Без веселост, без капчица радост.
— Да, разбира се… освен това можеш да спечелиш толкова пари винаги, когато си пожелаеш. Ние, Одиш, няма да те изхвърлим от нашата общност, нито ще ти налагаме наказания, че си използвала магическите си способности за лични цели. Това е разликата. Една от многото разлики, които постепенно ще откриваш.
Селене изтегна дългите си крака и впери поглед в тях.
— Значи бих могла… мога…
— Хайде, кажи го.
— Да използвам заклинание, за да накарам някой мъж да се влюби в мен?
— Естествено, но много по-резултатно е, ако действаш с помощта на омайно биле.
Селене издуха сапунената пяна, която се бе образувала върху опакото на ръката й. Множество малки мехурчета политнаха и се пръснаха из банята. Тя въздъхна мечтателно.
— И той ще ме обича?
— До полуда. Ще падне в краката ти, ще те обожава, ще бъде готов да даде живота си за теб.
Селене тръсна глава, за да отпъди идеята, и косите й се разпиляха на вълни.
— Не, не ми звучи убедително.
— Не искаш ли да опиташ?
Червенокосата за миг се отнесе, обмисляйки предложението.
— Не знам… Не бих се влюбила в мъж, когото съм манипулирала и съм му замаяла главата с някаква любовна напитка.
— Разбира се, че не! Кой ти говори за влюбване? Да се влюбиш, е унизително, срамно, това означава да си загубиш ума и самоконтрола на чувствата си…
— Вие, Одишките, не се ли влюбвате?
— Ние се забавляваме. Ти искаш ли да се забавляваш?
— Може би, но не сега. Днес искам да се порадвам на парите си. Да пазарувам, да харча, да помечтая… Остави ме да се насладя на това усещане, то е съвсем ново за мен. Никога преди не съм го изпитвала.
— Какво искаш да си купиш?
— Ипотеката. Ипотеката на къщата ми в Урт. Искам да уредя изцяло сметката, да изплатя дължимото, и… бих искала да купя къща на морския бряг, с много земи.
— Къде?
Селене остави празната чаша на пода. Беше развеселена, изпълнена с оптимизъм, в атмосферата се носеше настроение, витаеше дух на охолство и блажено безделие. Върху умивалника от карарски мрамор кошничка с теменужки пръскаше уханието си из банята с римски мозайки и митологични мотиви. Хавлиените кърпи бяха толкова меки, че при допир с тялото галеха като коприна, фините ленени чаршафи трептяха от чистота и свежест, и трябваше само да натисне едно копче, за да поръча каквато й се прииска храна.
— Средиземно море, Рим, Неапол, Сицилия… Наскоро бях в Сицилия. Там плажът е приказно красив! Сиракуза, Таормина, Агридженто. Имам приятели… имах приятели. Вила на острова. Това ми е мечтата.