— Слушам ви.
Рицарят си приглади мустака и си постави отново шлема.
— Взе един плик от чекмеджето на шкафа.
— Сам по себе си пликът не е интересен. Какво имаше в него — прекъсна го госпожа Олав.
— Самолетен билет.
— Това ми харесва. Чудесно. Продължавайте. За къде?
— За Катания.
— Сицилия? Четиринайсетгодишно момиче си купува билет за самолет само, за да иде в Сицилия?
— Билетът беше закупен от Селене.
— Аха. Виждам, че доста неща са ви известни, а не сте ми ги казали.
— Не мислехме, че е важно.
— Анаид не пожела да отиде — поясни дамата.
— Къде да отиде? В Катания?
— В Таормина, при Валерия и дъщеря й Клодия.
Госпожа Олав се бореше с един кичур на куклата, заплел се на възел.
— За да прекара там ваканцията ли?
— Май да.
Госпожа Олав яростно дръпна и отскубна косата на куклата.
— Нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Нали така?
Рицарят и дамата се разтрепериха при вида на пристъпа на ярост, обхванал вещицата Олав.
— Моля ви, успокойте се — примоли се дамата. — Ще я намерите.
Госпожа Олав се беше изправила и се надвеси застрашително над двата призрака, докато те все повече се смаляваха, свиваха се и накрая почти напълно изчезнаха, стопили се от страх.
— Разговаряли сте с Анаид и вероятно сте заговорничели с нея зад гърба ми. Ясно е, че сте се надявали да ви върне свободата. Мислели сте, че понеже Анаид е малка, ще е по-наивна, по-доверчива и по-глупава от мен. — С рязко и силно движение тя обезглави оплешивялата кукла. — Но Анаид ви надхитри. Излъга и вас, и мен. Това момиче не е такова, каквото изглежда.
— Несъмнено, господарке.
— Нито пък аз! — отсече рязко госпожа Олав, запъти се към прозореца и го отвори широко.
Слънцето, в цялото си утринно великолепие, весело възвести влизането си, като щедро плисна светлина и заля стаята. Чу се отчаян писък и двата призрака се изпариха, оставяйки след себе си тънка следа от дим.
Госпожа Олав хвърли обезглавената кукла на леглото, отвори гардероба, взе един пуловер и го подуши като хрътка. Права беше. Това беше пуловерът, с който бе видяла за последен път Анаид. Разбира се, момичето го беше оставило, мислейки, че в Сицилия няма да му потрябва. Пуловерът миришеше на Анаид, беше просмукан с нейната миризма. Щеше да й свърши работа.
Госпожа Олав сгъна внимателно пуловера и го прибра в чантата си, след което изчезна от къщата със същата бързина и тайнственост, с които се бе появила час по-рано.
Анаид съжали, че не знае как да се гримира и не умее да очертава очната си линия, както правеше Селене. Може би ако не й личеше толкова, че е на четиринайсет години, а беше успяла да се направи да изглежда на осемнайсет, щеше да си спести много проблеми.
Вероятно контрольорът във влака нямаше да я пита сто пъти как се казва и закъде пътува, може би нямаше да седне до нея и да й досажда с видеоигрите на миниконзолата си.
Сигурно в автобуса за аерогарата онази загоряла и мускулеста бабичка нямаше да бъде толкова настоятелна в опитите си да я накара да си вземе от пакета й с бисквити, от сандвича й със сирене, от натуралния й сок, от захаросаните и обогатени с витамини фъстъци и от ягодовите бонбони.
Вероятно на терминала на аерогарата пилотът на самолета, който я укори, че пътува сама, нямаше да извади снимките от последната си отпуска, на които той и децата му бяха на Карибите, нито пък щеше да я накара да повтаря като малоумна онази идиотска скоропоговорка.
Анаид тръгна към офиса с представителството на Алиталия, на ужасно шумната и претъпкана с народ аерогара Барахас, като си мечтаеше да попадне на някой антипатичен възрастен човек, който да е напълно безразличен към децата, ако е възможно, да е най-безразличният на земята. Някой, който просто си гледа работата и да издаде билет на едно четиринайсетгодишно дете, без да проявява ама никакъв интерес към апетита й, семейството й или бележките й в училище.
Защо съществуваше породата възрастни, които се вживяваха в ролята си на закрилници на малките? И защо тези покровителстващи възрастни си въобразяваха, че са забавни и неотразими симпатяги, и бяха убедени, че всички деца обичат едни и същи неща, че мислят еднакво и говорят по един и същ тъп начин? Защо просто не си купеха куче и не оставеха хлапетата на мира.