— Хайде, следващият. Какво ще искаш? — подкани я служителят на италианските авиолинии, без дори да я погледне.
Най-после. Най-после един човек, който да се държи с нея като с всеки друг, без да й отделя специално внимание.
Много скоро обаче Анаид се убеди, че антипатичните бяха значително по-лоши от покровителстващите. Антипатичният възрастен зачита единствено постановеното по закон, а законът в случая гласеше, че непълнолетните не съществуват без съгласието на някой възрастен.
— Върви си и не се връщай без придружител, който да поеме отговорност за теб — отряза я той, като й върна билета, без да я погледне нито веднъж в очите.
Не й свърши никаква работа сърцераздирателната история — която впрочем по същество не бе далеч от истинското положение, която Анаид съчини, за да се опита да убеди чиновника от аеролиниите, че е бедно дете, което си няма никого, останало сам-самичко на света, и й се налага да смени датата на полета, за да замине преди предвиденото в Катания, където я чакаха близки приятелки.
— Следващият — лаконично отсече чиновникът.
Изобщо не можеше да се преговаря с него. Анаид се обърна и излезе от офиса, надявайки се да срещне покровителстващ възрастен, който да се трогне от историята й и да й стане поръчител.
Никакъв шанс! Пред нея се откри космополитният свят на възрастните — недоверчиви, подозрителни и стресирани. Мъже и жени, които бягаха само като я видеха да се приближава към тях, хора, които извръщаха поглед и тръгваха в друга посока. Или пък, без дори да я изслушат, се измъкваха с вечното извинение: „Съжалявам, но много бързам.“
Какво да прави?
Вече започваше да огладнява, чувстваше се уморена и се тревожеше къде ще прекара нощта, в случай че не успее да се качи на самолета.
Писано й било обаче да се срещне с още една порода възрастни, породата на репресора, на потисника, който налага своя ред и строго наказва нарушителите. И тъй като очевидно видът й издаваше, че е сама и изоставена, привлече вниманието на полицай от охраната на летището.
— Документите, моля.
Анаид не успя да се овладее и се разтрепери, а и полицаят като хрътка безпогрешно надуши плячката и впи зъби в нея.
— Елате с мен.
Анаид осъзна, че ей сегичка ще си изпати за гяволъка. Точно в този момент, в секундата, когато полицаят грубо я стисна за ръката, чу глас, който само няколко часа преди това би я подразнил, но сега й прозвуча като небесна музика:
— Анаид!
И пред изумения й поглед леля й Криселда, в кошмарната си маскировка на нещо, наподобяващо на адвокатка от телевизията, дотърча, изплезила език, и се хвърли върху полицая с мазно ухилена физиономия, сякаш беше Супермен.
— Анаид, детето ми! Най-сетне. Много ви благодаря, че я намерихте.
Анаид определено предпочете майчинската прегръдка на леля си Криселда пред хищните лапи на полицая, затова се сгуши в обятията й и зарови глава в яркочервеното й сако, обилно напоено с парфюм, който, макар че претендираше да е изискан, беше направо отвратителен, също като дрехите, с които се бе наконтила.
— Познавате ли я?
— Разбира се, че я познавам! Аз съм й леля. Пътуваме заедно, но с тези объркани обозначения и знаци по летищата горкото ми дете се изгуби. Убих се да я търся.
Анаид потвърди версията на леля си Криселда и дали заради облеклото й, заради парфюма или заради прегръдката, полицаят дори не поиска документ за удостоверяване на родството им и се обърна, не обаче преди да каже последната си дума:
— Друг път внимавайте повече.
Анаид не помръдна. Съзнаваше, че полицаят се бе отдалечил от тях, че е сама насред салона на аерогарата, а леля Криселда много й бе насъбрала и всеки момент щеше да й се накара хубавичко, като излее върху главата й цялото си недоволство и всичките неизречени упреци, които беше натрупала в себе си.
Вместо това обаче леля й, разтреперана, само я предупреди, като прошепна:
— Не задавай въпроси и най-вече не ме питай за онова, което си мислиш.
Това беше най-лошото. Успя да събуди любопитството на Анаид, която съвсем логично се запита за какво не бива да пита, а първото нещо, което й мина през ума, щом я видя, беше какво прави леля й Криселда тук така смешно дегизирана?
— Нищо ли не мога да питам? Дори ако е нещо много глупаво?
Леля Криселда й запуши устата и побърза да я повлече към тоалетните.