Оказа се обаче, че не е необходимо. Очакваше ги голяма изненада. Валерия Кроче беше сред посрещачите, на няколко крачки от бариерата в салона на летището, сред тълпата от близки и роднини.
— Ти ли си Анаид? Анаид Цинулис? — обърна се към нея жена с черни очи и със загоряло от слънцето лице, която ухаеше на йодни изпарения и водорасли.
Анаид веднага се сети, че е Валерия.
— Как разбра, че пристигаме?
Криселда възкликна, малко объркана, но с радост:
— Наистина ли си Валерия? Толкова млада? Не мога да повярвам!
Анаид също беше изненадана, но и силно озадачена. Никой освен нея и Криселда не знаеше кой полет ще хванат и закъде ще пътуват. Откъде, по дяволите, беше така добре осведомена?
Валерия нервно хвана двете под ръка и ги поведе към паркинга, където ги чакаше дъщеря й, разположена с отегчен вид на задната седалка на „Нисан“, който се тресеше от музиката, пусната до дупка.
— Научихме за пристигането ви от предзнаменованията. Снощи разгадахме знаците и разбрахме, че Анаид ще успее да дойде в Катания — поясни шепнешком тя, като се оглеждаше на всички страни, за да се увери, че в радиус от десет метра няма кой да ги чуе.
— Да, но… точния час? И с кой полет? — изненада се Анаид.
Криселда съобрази по-бързо. От уморения вид, изписан по лицето на Валерия и от явното отегчение на момичето, схвана съвсем точно истинското положение.
— Сигурно сте ни чакали целия ден?
— Така е, но си заслужаваше усилията — потвърди Валерия усмихната. — Анаид, запознай се с дъщеря ми Клодия.
Клодия не изглеждаше толкова сърдечна като майка си, макар от километри да си личеше, че изпитва страхопочитание към нея. Затова протегна формално ръка на Криселда и се усмихна пресилено на Анаид.
— Добре дошли.
Валерия я чукна по главата с кокалчетата на пръстите, без да й трепне окото.
— Що за маниери! Така ли посрещаш приятели, изпаднали в беда? Така ли им засвидетелстваш уважение? И им оказваш гостоприемство?
Клодия с мъка преглътна гордостта и самолюбието си, а Анаид улови в полет как стрелна майка си с мрачен поглед, натежал от упреци. Целуна ги хладно и всички се качиха в колата. Валерия седна зад волана. Анаид се вгледа в добре оформените й мускулести ръце. Бицепсите й, лъснали от пот, потрепваха и се издуваха при маневрите. Всяко движение на Валерия излъчваше енергия и сила.
— Съжалявам, че не мога да ви предложа да хапнем някъде и да се поразходим. Ще заобиколим Катания и ще тръгнем по шосето край брега. Няма да се успокоя, докато не стигнем у дома.
Анаид и Криселда се спогледаха озадачени.
— Какво става? — попита Криселда.
— И аз бих искала да знам. Цели два месеца не можахме да установим контакт с вас.
Криселда подскочи на седалката.
— Как така?
Валерия изцъка с език:
— Точно от това се опасявах. Значи не сте го направили вие нарочно?
Анаид не проумяваше нито думичка. Криселда остана с отворена уста, втрещена.
— Ясно. Сега разбирам. Не получавахме никакви известия. Смятахме, че е от предпазливост, някаква мярка за безопасност.
— Обяснете ми, моля ви — обади се Анаид, която продължаваше нищо да не вдява.
Валерия започна с онова, което й бе известно:
— Откакто изчезна Селене, вие бяхте скрити под похлупака на камбаната.
Криселда поясни на Анаид:
— Понякога, когато жените Омар смятат, че са в опасност, се укриват в затворено пространство, търсят сигурност в защитна камбана, която ги изолира и предпазва. Тогава връзката с тях е невъзможна и никой не може нито да пробие навън, нито да проникне вътре в нея, ако не се развали магията. В нашия случай обаче никоя от нас не е правила магия за защитна камбана.
Валерия засили глождещите ги съмнения:
— Нито пък ние. Значи е била някоя Одиш и очевидно трябва да го е сторила много успешно.
Анаид се удари по челото.
— Камбаната! Ами да, разбира се! Счупих я на излизане от долината.
Валерия я погледна недоверчиво.
— Ти ли?
Криселда потвърди:
— Никой не й е обяснявал как се прави, но тя бе твърдо решена да преодолее всичко по начертания си път.
Валерия подсвирна с искрено възхищение.
— А Одиш? — побърза тя със следващия си въпрос.
— Разкрихме я навреме — въздъхна облекчено Криселда. — Подвизаваше се под името Кристине Олав и вече беше затегнала примката около врата на Анаид.