Кланът на вълчицата

— Какво?

— Ясно чух детски плач в двореца.

— Не може да бъде, искаш да кажеш, че…

— Те са били! Чернокосата излиза на лов, а червенокосата им пие кръвта.

— Червенокосата ли е по-лошата вещица?

— Косите й са червени като кръвта. Тя е била.

— Какво да правим? Дали да не кажем на някого?

Двете момичета станаха бледи като платно. Пред тях, като изплувала от нищото, стоеше тайнствената непозната с червените коси, която ги гледаше с иронична усмивка през стъклата. Изтръпнали от ужас, двете отстъпиха назад.

— Кажи ми, Кончета, на кого мислеше да кажеш за всичко това?

— На никого, госпожо.

— Значи смяташ, че съм всемогъща магьосница? Така ли, Мареля?

— О, не, госпожо, не.

— Току-що те чух да го казваш — мога да предизвиквам бедствия чрез прелетни скакалци, да превръщам изсъхналата трева в тучна морава и се храня с девойки и деца. Така ли беше?

— Не, господарке, това са празни приказки, бабини деветини. Ние не вярваме във вещици.

— Толкова по-добре, защото… всичко ще забравите.

— Какво казахте, господарке?

— Казах това, че още в този миг, като щракна с пръсти, ще забравите за всичко, което се е случило през последните дни. Хоп!

Кончета и Мареля затвориха очи за секунда, а когато ги отвориха отново, видяха пред себе си красива жена с червени коси, облечена в ефирна копринена рокля на цветя.

И представя си нямаха коя е.

Глава осемнадесета Морето

Пророчеството на Тама

В нейна чест Луната ще бележи земята и ще покровителства нейната обител, с бледата си светлина ще я освети и ще разкрие недвусмислено аурата й на избраница.

Един лунен метеорит, черен и студен, ще бди над нощите й и ще измие страданието й.

Острието на лунния камък ще прореже болката в нараненото тяло и ще върне отражението й.

Анаид затвори очи, за да попива по-добре думите на Валерия и да се отдаде на сладостното усещане, че се носи волно по вълните. Не, изобщо не беше сън, тя плаваше на борда на платноходка, а морето, свенливо и кротко с ликуващо синия си цвят приличаше повече на езеро, отколкото на море. Анаид, примижала от удоволствие, с лице, нежно милвано от вятъра и слънцето, се отпусна доверчиво и се остави да я люлее гласът на Валерия, който й вдъхваше сигурност и едновременно задоволяваше ненаситното й любопитство.

— Не се знае с точност колко са представителките на рода Одиш. По наши изчисления са около стотина. Стремежът им към безсмъртие ги е направил опасни и много мъдри — живели са през всички епохи и са преминали през всякакви изпитания и опасности. Само малцина, които се броят на пръстите на ръцете, са направили своя избор и пожелали да станат майки и да имат потомство. Може би са го сторили от любопитство или просто от лекомислие, но истината е, че впоследствие способностите им силно намалели и те остарявали далеч по-видимо от останалите. За разлика от хилядите Омар, които живеем, пръснати в множество племена, кланове и родове и се нуждаем от общ език, за да общуваме помежду си, както и от знаци и символи, за да се разпознаем и идентифицираме, жените Одиш нямат тези проблеми. Те владеят всякакви езици и което е най-лошото, отлично се познават помежду си. Разполагат с цялата вечност. Представи си безбройните конфликти, които могат да възникнат за толкова дълъг период, за хилядолетия. Когато враждуват помежду си, битките им са безмилостно жестоки и страшни. Що се отнася до външния им вид, то това е най-необикновеното и изненадващото: остават вечно млади. Ето защо често симулират смъртта си и се превъплъщават, вселяват се в телата на собствените си дъщери, после във внучките си и така до безкрай. Правят го, за да не изгубят статута си на жени, притежаващи власт и привилегии. Веднъж постигнали това и свикнали да се ползват с предимствата, те се борят да задържат положението непроменено. Именно затова много Одиш закупуват титли и земи и се крият в продължение на векове, защитени от привилегиите на аристокрацията и барикадирани зад високите стени на непристъпни крепости. Живеят близо до властта, до кралския двор, и се тълпят около кралете и царствените особи, участвайки в дворцови интриги и заговори. Наскоро, в едно свое изследване, Стикман, престижна Омар от клана на кукумявките, посочи с точните им имена, презимена и фамилии някои жени Одиш и ги нарече виновници за най-кървавите убийства на високопоставени особи в Стария континент, като приведе множество документи в защита на твърдението си. Най-нашумелият случай е този с Хуана Наварска, кралица на Франция. Одишките са били в дъното на събитията. Те са били подстрекателките в сянка, които подавали чашите с отрова, слагали оръжието в ръката на убиеца и забърквали смъртоносните отвари. Те са безскрупулни. Със заклинания могат да си купят или да продадат любов и уважение; с пагубни треви отстраняват неприятелите си; с помощта на съюзниците си — душите на мъртвите, които не намират покой, объркват съзнанието на живите, а със силата си и с черната магия властват над морета и реки, над бури и ветрове, над земетресенията и огъня.