Анаид се въодушеви:
— А въздуха го доминират орлите, соколите, яребиците…
— Логично.
Пребледняла, леля Криселда се намеси:
— Анаид, трябва да те науча да правиш някои заклинания, за да те подготвя за посвещаването ти. Трябва да ти покажем умението да направиш така, че вълшебната ти пръчица да се разлисти и да даде плод.
Анид изглеждаше разочарована.
— Само това ли?
— А ти какво мислеше?
Анаид даде пълна свобода на въображението си и взе да фантазира:
— Ами например да предизвикам земетресение, изригване на вулкан или… буря…
Валерия избухна в смях. Криселда се засрами. Тя беше виновна за невежеството на Анаид. Клодия я поправи с превзетия си тон на самохвалка, която се мисли за всезнаеща:
— Това дори водачките на кланове не го могат. Посветените правят разни други простотийки, от сорта на това да накарат мандариново дърво да цъфне и да върже, да подпалят някой боров клон, да напълнят леген с вода или да накарат перце да направи кръгче във въздуха. Ти май си гледала много филми за магии.
Анаид мислено регистрира обидата и се закле да й го върне. Валерия обаче се застъпи за нея:
— Не обръщай внимание на Клодия и питай за всичко, което ти хрумне.
— Нямам повече въпроси, благодаря — сухо отвърна Анаид.
— Това е добре, понеже в такъв случай за днес приключваме с теоретичните уроци и минаваме към практическите занимания.
Валерия започна да се съблича и нареди на Клодия:
— Подай ми термоса, ако обичаш.
Клодия й го подаде с неохота, като посочи часовника си.
— Какво, освен урока, днес и преобразяване ли ще проведем?
— Нещо против?
— Тази вечер имам среща, не ми причинявай това!
— Предупредих те, но изглежда си спала.
— Защо точно днес? За какво се домъкна тая?
— „Тая“ си има име и заслужава да й отделиш много повече от една вечер от живота си, уверявам те.
Анаид стана свидетел на разправията и се почувства неловко. В края на краищата причината беше тя и присъствието й на платноходката. Валерия, която внимателно наблюдаваше гостенката, с крайчеца на окото си долови състоянието й. Отпи от термоса, хвана под ръка Клодия и я застави да слязат заедно в миниатюрната каюта в предната част на платноходката. Анаид беше благодарна на Валерия за проявената тактичност. Платноходката не бе голяма и практически беше почти невъзможно да не чуе какво си говорят, особено ако спореха на висок глас, но ако положеше усилие, можеше да изключи и да дешифрира звуковете, както правеше обикновено с животните, които я заобикаляха. Обърна се и забеляза леля си Криселда, неподвижна, силно пребледняла и здраво стиснала перилата. Анаид си даде сметка, че бе стояла прекалено мълчалива през цялото време, и едва сега разбра причината. Горката й леля! Беше я хванала морската болест и всичко в стомаха й се бе разбъркало в гадна каша, която напираше да излезе.
— Лельо, лелче!
Криселда нямаше сили дори да отговори. Анаид с готовност й се притече на помощ. Да пребори морската болест, беше относително проста работа. Малко студен компрес, тялото се поставя в подходящото положение, стимулира се кръвообращението и се дава чай от лайка, добре запарен и подсладен. Бяха лечебни методи, които Деметер, при нужда, би приложила на нея. Свали си чорапа, топна го в морето, за да го намокри, накара Криселда да легне и сложи на челото на леля си така импровизирания компрес, като същевременно масажираше китките на ръцете й, за да раздвижи кръвта във вените, и я застави да диша дълбоко и да не спира. Много скоро страните й поруменяха и Криселда си възвърна естествения цвят. Анаид взе термоса на Валерия и го поднесе към устните на леля си, която отпи, спряла дишането си, и се закашля.
— Какво е това? — сбърчи нос Криселда.
Анаид помириса съдържанието в термоса. Мислеше, че е вода, но имаше сладникав дъх, напомнящ на запарка от мента. Опита малко. Беше много приятно на вкус, преди малко Валерия бе пила от него, така че нямаше да й навреди. Сигурно ставаше дума за нещо укрепващо здравето или за освежаваща напитка, точно от каквато се нуждаеше Криселда. Анаид й даде да пие отново и продължаваше да я масажира, като си тананикаше тихичко песничката, която Деметер подемаше винаги, когато се грижеше за някой пациент. Лека-полека Криселда се почувства по-добре и се изправи, видимо възстановена. Хвана я за ръцете и внимателно ги огледа, сравнявайки дланите й със своите.