— Не, не сме приятели.
— Ами… тогава това ще ви помогне да се сближите. Какво ще кажеш?
— Какво да кажа? Кошмар!
Елена изохка и притисна корема си с ръка. Анаид я изгледа внимателно. Да, наистина, огромният търбух на Елена нещо се бунтуваше. Сигурно пак беше бременна.
За да успокои гузната си съвест, Гая изпъна вдървено ръка да я погали по косите — опит за близост, който от нейна страна означаваше огромно усилие.
— Хайде, ще те придружа до вас да си вземеш нещата, но преди това хапни нещо, днес сигурно и залък не си слагала в устата.
И тя извади студено пиле със зеленчуци и й го притопли на печката, за което, въпреки че мразеше зеленчуците, Анаид й бе искрено признателна. Не беше яла нищо от снощи.
Глава втора
Леля Криселда
Анаид предъвкваше бавно крокета, като мислено се молеше това й занимание да продължи с часове. Чувстваше, че няма сили да вдигне поглед от чинията и да издържи осемте чифта очи, вперени в нея.
Това усещане бе ново.
Беше обект на любопитството и център на вниманието на седемте деца на Елена и на съпруга й.
— Виждате ли как се храни Анаид? Бавно, на малки хапки, като сдъвква добре храната, без да говори с пълна уста, без да се оригва или да трие мазните си пръсти във фланелката… Така се държат добре възпитаните деца.
На Анаид й идваше да потъне в земята от срам. Мъжът на Елена не спираше да говори за нея, като че ставаше дума за шимпанзе от непозната досега разновидност.
Елена се помъчи да отклони разговора:
— Хайде, стига. Оставете я вече на мира. Рок, реши ли вече как ще се маскираш за тържеството у Марион?
Рок отговори без желание:
— Тайна. Не мога да кажа.
Анаид не беше поканена и като се сети за това, крокетът заседна на топка в устата и без малко да я задави. Започна да се изнервя. Беше повече от очевидно, че Рок не желае да говори за това, как ще се маскира, не за друго, а защото тя присъстваше на масата. Къде й беше акълът на Елена? Не разбираше ли, че с Рок бяха като куче и котка? Какво се пънеше да ги сприятелява на всяка цена, и то без да ги пита дали го искат, или не?
Колкото и да се мъчеше, не можеше да преглътне крокета, беше й заседнал на гърлото. Без да вдига очи, се протегна към чашата с вода и отпи глътка.
— Анаид не си избърса устата — нападна я ухилено едно от сополанчетата.
Анаид го фиксира през стъклото на чашата, която изкриви образа му до неузнаваемост, и го срази с убийствен поглед. Беше един от близнаците, с беззъба уста и с огромна цицина на главата.
— Добре, добре. Няма нищо, беше й чиста.
— Не е вярно, беше изцапана от крокета — щурмува и другият близнак, гледайки накриво жертвата си.
„Обединяват се срещу мен“ помисли си Анаид и още не бе решила дали да си изтрие устните със салфетката, дали да лисне водата в лицата на близнаците, или да си плюе на петите и да изчезне оттук. Елена я извади от затрудненото положение:
— Ще бъдете ли така добри да я оставите на мира? Анаид с нищо не е по-различна от вас.
— Напротив! Тя е момиче!
— А момичетата имат цици!
— Но не и Анаид!
— Млък!
Анаид беше почервеняла като домат. Малките чудовища не млъкваха нито за миг. Със сигурност точно сега я обсъждаха, оглеждаха я от главата до петите и я дебнеха, за да открият нещо в нея, за което по-късно да й се подиграят в очите.
— Мога ли да изляза тази вечер?
Беше Рок, искаше позволение от баща си.
— С Анаид, нали?
— С Анаид ли? — възкликна изненадан Рок. — Нима искаш да изляза с Анаид?
Анаид разбра, че с това Рок искаше да каже: „Нима мислиш, че Анаид е нещо, с което може да се излезе на улицата?“
Елена обаче настоя:
— Тя е наша гостенка.
— Вече съм си уговорил среща с приятели, а на тях няма да им хареса да се появя с Анаид…
Незнайно как и откъде Анаид все пак намери сили да се овладее:
— Трябва да мина през къщи да разпечатам темата си по социални науки.
Изстреля го на един дъх. Беше единственото, което продума по време на вечерята, и го направи, за да спаси Рок от неудобството, а и сама да се измъкне от неловката ситуация. Рок обаче така и не прояви любезността да й благодари.
Веднъж излязла на улицата, тя хукна колкото й държаха краката, тича дълго, задъхано, без да спира, но не си отиде у дома. Потърси спасение в скрито местенце, известно само на нея. Насочи се натам, където беше оплакала в усамотение смъртта на Деметер. В тайната й пещера насред гората.