Валерия отстъпи пред настоятелните молби на Криселда. Спомни си за доверчивата усмивка на Анаид, за изненадата, когато видя за първи път морето, за сляпата й вяра в нея и за потръпването, което долови при споменаването на Селене. А сега това момиче, наскоро загубило майка си, беше съвсем само, изоставено насред морето, в нощта и във властта на урагана.
Наистина бе нечовешки жестоко.
Посвещаването винаги е било сурово изпитание, но новачките обикновено разполагаха поне с известен период на аклиматизация. При нормални условия Валерия трябваше да остави там Анаид едва след като преди това е минала през едномесечна подготовка на уроци по плуване и гмуркане под вода, и след като е издържала проверката за издръжливост и качества, необходими за успеха на начинанието. Най-вероятно щеше да се допита до мнението на метеоролозите и да се позове на техните прогнози, вместо да се довери на тълкуванията на някакви си вътрешности.
Знаците вещаеха, че денят ще бъде съвършено подходящ за посвещаването на Анаид. Нима бяха сбъркали? Предзнаменованията никога не лъжеха, възможно бе обаче тя да е объркала, да е изтълкувала неправилно някой от признаците и така да е станала причина за истинска трагедия? Никой не би й потърсил отговорност. Случват се такива работи, биха могли да се случат…
Понякога ставаха и нещастия. Не искаше да се сеща за това, но си спомни за случая с Хулия, дъщерята на Корнелия Фата, която не можа да издържи на непрогледния мрак в пещерата, където я бяха оставили, и загина в отчаяните си усилия да намери спасителния изход. Беше паднала от високо в пропаст и се бе разбила на дъното й, цели три дни не можаха да намерят тялото й. Майка й, с изумително твърд характер, стоически понесе тежката съдбовност, като се утеши с мисълта, че смъртта е по-малкото зло, с което се избягва още по-голямо нещастие. Магьосница, която е неспособна да понесе несигурността, която не умее да контролира поривите си, не е годна и да владее изкуството на магията. Магьосница, която не може да издържи и една нощ сама, заобиколена единствено от елементите, предоставени й от природата, няма правото да бъде посветена. Въпреки всичко след смъртта на дъщеря си Корнелия Фата се превърна в бледа сянка на жената, която беше преди, и щеше вечно да носи болката от непрежалимата загуба.
Всички тези мисли минаваха през главата на Валерия, докато следваше Криселда, която, напук на тантурестата си фигура и шишкавите си крачета, стигна рекордно бързо до спортното пристанище, където стоеше на котва платноходката. Канеше се да скочи в нея, без дори да я дочака.
— Почакай, Криселда! Трябва да потърсим някого. Ще имам нужда от помощ.
Валерия съжали, че не е събудила Клодия, преди да хукне след Криселда. Криселда хич я нямаше в морските дела, бе неспособна дори да се задържи на повърхността на сладководно езеро. Как можа да я хване морската болест тази сутрин, когато водата беше толкова спокойна и гладка като тепсия.
— Няма време. Аз ще ти помагам — отвърна Криселда.
Изглеждаше толкова решителна, толкова уверена във възможностите си, че Валерия сви рамене и се приготви да отпусне въжето. В този момент обаче някой й светна в лицето с фенерче.
— Съжалявам, но не мога да ви пусна да излезете от пристанището. Забранено е.
Валерия пребледня.
— Има малко вълнение, какво толкова!
— Триметрови вълни, един заседнал риболовен кораб и една моторна лодка, която въпреки забраната излезе в открито море, управлявана от някаква жена. Преустановихме всякакви спасителни акции до утихване на бурята.
Валерия изпусна въжето.
— Разбрано… — измънка.
Представи си как триметровите вълни помитат островчето, как отнасят Анаид и тялото й се подмята безжизнено по водата. Флун беше предупредена. Беше получила разпорежданията й, в случай на опасност да й се притече на помощ. Макар че… Кой може да се задържи на хлъзгавия гръб на делфин при триметрови вълни?!
Криселда долови страховете й и разбра колко много се измъчва. Вместо да я обвинява, прояви съчувствие и я хвана за ръката:
— Да я призовем.
— Знае ли как да отговаря на повиците?
— Тя самата призова Карен и я накара да се върне от Танзания. Не е знаела, че го може, но го стори.
Криселда и Валерия се хванаха за ръцете и под проливния дъжд, в непрогледния мрак мислено призоваха Анаид с такава сила, че отговорът й дойде почти незабавно.