Беше жива.
Въпреки това, след като констатираха радостния факт, двете се спогледаха изумени. Отговорът на Анаид издаваше странна промяна, идваше от някакво същество от друг вид. Криселда бе озадачена.
— Това делфин ли беше?
Валерия, недоумяваща, кимна, без думичка да каже. Нямаше никакво съмнение. Разумът, който се бе свързал телепатично с тях, се намираше в тялото на делфин. Можеше да усети перките и люспите му, можа също така и да разбере музикалното му послание, излъчено посредством звукови вълни.
— Тя не е изпила отварата.
— Каква отвара?
— Тази, която е необходима за превъплъщението.
Криселда изведнъж загря:
— Да не би да говориш за онова, което бе в термоса?
— Да.
— Пи от него. Но само глътка.
— Валерия мислеше трескаво. Криселда добави:
— Аз обаче изпих почти цяла чаша.
Въпреки драматичната ситуация Валерия не можа да потисне смеха си.
— Тогава изобщо не се изненадвай, ако… ако само след секунди полетиш във въздуха или започнеш да пълзиш.
Криселда пребледня.
— Не може да е толкова лесно.
Валерия стана отново сериозна.
— Не, не е.
— Тогава?
— Не знам, Криселда, не знам как го е направила. Досега никой не е успявал.
Клодия се прибра малко преди зазоряване вкъщи вир-вода от дъжда, но преди да скочи в стаята си, искаше да се увери, че всичко е тихо и спокойно, понеже й се бе сторило, че мярна сянка зад стъклата. Вероятно Валерия бе влязла да затвори прозорците и бе забелязала отсъствието й. А може и тая тъпа пикла Цинулис да си бе дошла по-рано от предвиденото и да я беше наклепала пред майка й, че излиза нощем. Така или иначе, беше премръзнала, а в стаята й нямаше никого. Така че скочи през прозореца, като направи цяла локва вода върху дъсчения под. В тъмното провери опипом второто легло и като се увери, че Анаид я няма, светна нощната лампа.
На пода личаха мокри следи от обувки, които не бяха нейните. По дяволите! Беше разкрита. Знаеше, че рано или късно ще я хванат, странното беше, че още не бе станало. Валерия беше прекалено заета с работите на клана и с бъркотията във връзка с неизвестно какви точно проблеми с жените Одиш. А сега и с пристигането на малката Цинулис, което съвсем я бе погълнало. За нея беше добре дошло, нищо по-хубаво от това не можеше да иска, понеже през всичките тези дни щеше да се забавлява на воля необезпокоявана и да си отдъхне от неумолимия надзор на майка си.
Съблече си дрехите, от които течеше вода, и потърси хавлиена кърпа, за да си изсуши косите и тялото. Когато отвори гардероба и протегна ръка, усети странно парене. Лъхна я силна топлина, стана й направо горещо, сякаш някой бе затворил вътре палещия зной на следобеда. Взе една кърпа и бързо затвори вратите със смътна боязън. После, докато се търкаше, реши, че паренето, което усети в дланите си, вероятно се дължи на голямата разлика в температурите между ледените й ръце и неочакваната топлина в гардероба. Загаси светлината и си сложи нощницата, но тя беше толкова тънка, че продължи да трепери като лист. Пъхна се под финия памучен чаршаф, но и това не я стопли. Спалното й бельо не беше предвидено за хладната есенна нощ. Май бе зърнала един пуловер върху леглото на Анаид… Но наистина ли го бе видяла? Или само се бе сторило? Докато се колебаеше дали да стане, за да вземе пуловера и да си го сложи, чу шум, гардеробът тихичко изскърца и вратичката му леко се открехна.
Не си го бе измислила. Беше го чула съвсем ясно. Разтрепери се още по-силно. Някаква сенчица се плъзна към прозореца. Дали не е плъх? Или пор?
С пъргавината на своите петнайсет години Клодия мълниеносно запали светлината и почувства пронизващия поглед на очи, впити в нейните. Беше само миг, една хилядна част от секундата, преди котето да скочи през прозореца, но беше достатъчно, за да накара Клодия да изтръпне от страх и да притисне с ръка гърдите си, за да успокои острата болка. Сякаш кръвта се смръзна във вените й и сърцето й спря. Страхът я задушаваше.
Лека-полека успя да се успокои, но все още не можеше да пропъди от мисълта си очите на котето, което се бе промъкнало в гардероба й. Напомняха й за втренчения поглед на непознатата жена, която бе видяла същата вечер на плажа.
Стана, затвори прозореца и зърна пуловера. Наистина беше там, сгънат и оставен на леглото на Анаид. Беше й точно по мярка. Навлече го и усети иглички по тялото си, но едновременно с това се почувства добре затоплена и защитена от студа. Хрумна й, че боцкането е нормално за вълнен пуловер. А й прегръдката му бе толкова приятна и удобна, че я накара да забрави за дразненето по кожата.