Беше настъпил моментът да обсъдят положението. Най-очакваният миг през тази нощ.
Валерия взе думата:
— Нищо няма да крия от вас. Жените Одиш ни атакуват все по-дръзко и безнаказано. Знаете го, зная го и аз, и всички ние. Те държат Селене, жената с огнените коси, и това ги кара да се чувстват могъщи. Избраницата е тяхното оръжие. Докато тя е в ръцете им, ще мислят, че са в правото си да ни тормозят и да ни карат да страдаме. Именно за това посветихме дъщеря й Анаид, за да ни помогне.
— Какво става с клана на Селене? Какво правеха през цялото време? — попита една врана.
— Кланът на вълчицата беше близо два месеца изолиран под камбаната на Одиш. Бе преследван от една Одиш, която приспа съзнанието им и изкуши Анаид. За щастие, успяха да се преборят с черната им магия и сега Анаид вече е посветена. Както ви е известно, силата и знанията й са забележителни. До момента тя единствена се свърза със Селене. Една майка не може да отблъсне дъщеря си, ако наистина иска да бъде намерена. Затова Анаид, от името на всички нас и за да спази пророчеството, ще се заеме с тежката задача да спаси Селене и да я върне у дома сред своите посестрими Омар.
— Може и да успее да стигне до Селене, но как тя, която е още дете, ще успее да победи жените Одиш? — повдигна въпроса кокалеста делфинка.
Криселда се почувства задължена да се намеси:
— Няма да е сама, аз ще бъда с нея.
— Дори да допуснем, че е възможно, какво ще стане, ако Селене не иска и откаже? Какво ще стане, ако тя предпочете могъществото, безсмъртието и богатството на Одиш пред голата честност на жените Омар? — остро се изказа една кукумявка.
— Невъзможно! Майка ми нито е, нито пък някога ще бъде Одиш? Тя никога няма да ни предаде!
Анаид се възпротиви с такова искрено възмущение в гласа, че кукумявката, задала въпроса, сведе глава засрамена. Без доказателства една майка не може да бъде чернена пред собствената й дъщеря, нито да бъде съдена публично за морала си.
Анаид си даде сметка, че невъздържаната й реакция е парирала други подобни въпроси, които си останаха неизречени. В крайна сметка те всичките опираха до едно-единствено нещо — недоверието.
— Мога ли да говоря?
Анаид изчака разрешението на Валерия, която беше толкова сащисана от думите й, че й бяха необходими няколко секунди, за да излезе от вцепенението си и да кимне мълчаливо.
— Знам, че не съм силна като Валерия, нито тъй могъща, каквато бе Деметер, нито мъдра като Лукреция… Наясно съм, че макар и вече магьосница, още не съм жена и съм на възраст, която никак не е подходяща за отпор на Одишките. Те са обаче тези, които ме преследват, а ако аз ги подгоня, ще се превърна за тях в неочакван и опасен враг. Ако бях Одиш, никога нямаше да допусна, че е възможно да съществува такъв идиот като мен, готов да си пъхне главата в устата на лъва.
— А ако лъвът си затвори устата? — прекъсна я една делфинка.
Анаид сви рамене.
— Вие нищо не губите, ако умра. Затова пък аз губя много, ако не рискувам. Губя своя род и произход, губя миналото си, семейството си и достойнството си. Внимателно претеглих нещата и смятам, че тези ценности определено накланят везните. Ще тръгна да търся мама, ако ще и в ада да е. Но ще ида. И ако се върна с избраницата, както знаете от пророчеството, жените Одиш ще бъдат унищожени завинаги. Вие, които губите новородените си чеда и дъщерите си, също ще спечелите. Единственото, за което ви моля, е да ми съдействате. Нищо повече.
Анаид млъкна и се огледа наоколо, за да види какво въздействие бяха оказали думите й върху слушателите.
Валерия и Криселда бяха удивени. Откъде черпеше самоувереността си това дете? Откъде се беше научила да говори пред публика? Как бе успяла да разтърси душите на всичките тези жени и без много думи да ги спечели на своя страна?
Не беше само красноречие. Всичко в нея излъчваше чистота и искреност, които ги убедиха, че наистина нищо няма да загубят. А може би щяха. Може би щяха да загубят една смела девойка, която с годините вероятно щеше да стане водач на племе. Беше наследила притегателната сила на баба си Деметер и пламенния дух на майка си, избраницата. Нямаше никакво съмнение.
Криселда поде предизвикателството, което Анаид дръзко хвърли в лицата им:
— Готови ли сме всички ние, от клана на вълчицата и скитското племе, да съдействаме на Анаид в това начинание.
Корнелия първа отговори: