— Ако е вярно, че съдбата обича смелите, то Анаид ще има цялата й закрила. Късмет, дъще, и на добър час! Ние, враните, вярваме в теб.
Старата Лукреция възрази:
— Късметът не е достатъчен. Трябва да умее да се защитава. Някои от змиите владеят до съвършенство бойното изкуство. Внучката ми Аурелия е най-добрият борец от огнените кланове. Тя ще те обучи. Аурелия, ела насам.
Една девойка от клана на змиите, с атлетично тяло, с къса възчерна коса и чипо носле, излезе напред и застана срещу Анаид с ръце на кръста.
— Ще те науча на изкуството да се биеш със силата на мисълта и с точните движения на тялото. Правя го, уважавайки молбата на баба си, водачката на клана на змиите и матриарша на рода Лампедуза — рече тя. После добави: — Никога не сме разкривали тайната на тези умения с магьосница от елемент земя, ти ще бъдеш първата.
Тържественото обещание предизвика силно вълнение. Магьосниците зашушукаха помежду си. По лицето на Валерия се разля широка усмивка и тя се обърна към Анаид:
— Не си ли чувала за Аурелия, великия боец?
Не, Анаид не била чувала за нея.
— Никой не е успял да я победи, а досега не е имала нито една ученичка и последователка. Бояхме се познанията й да не умрат заедно с нея.
Анаид поздрави със страхопочитание.
— Значи трябва да се науча да се бия?
Аурелия бе категорична:
— Ще ти се наложи.
Объркана, Анаид потърси кураж в очите на Криселда, но откри в тях само потвърждение на лошите си предчувствия. Не можеше да откаже.
Глава двадесета
Клетвата
Криселда не умееше да плува и страдаше от морска болест, но независимо от всичко прие предложението на Валерия, която я покани на платноходката си. В открито море, на бледата светлина на луната — единственият ням свидетел, отразен във водата, след като ритуалът за посвещаването бе приключил, водачките на кланове и Криселда се събраха, за да обсъдят последната информация, събрана относно местонахождението на Селене. Положението беше изключително тревожно.
Една румена млада врана, притежателка на пицария в Месина, им съобщи мълвата:
— Пристигнали са преди няколко седмици, след като закупили двореца на дуковете Салиери на безценица, заради бедствието, което ги сполетяло с нашествието на някакви прелетни скакалци, унищожили всички посеви.
— Сигурна ли си, че са те?
— Червенокоса чужденка, висока и стройна, със зелени очи, рисува в свободното си време, плува като риба, колекционира пръстени с брилянти и танцува сама на лунната светлина.
— Селене, няма съмнение — отсече категорично Криселда.
Страните на враната бяха пламнали.
— Червенокосата изобщо не напуска имението, за сметка на това обаче другата, брюнетка с катранени коси, с бледа кожа и безразсъдно нахално държание, излиза всяка вечер и се връща чак на разсъмване. Слънце не вижда.
— Салма — процеди през зъби Валерия, уплашена.
— Двете са неизмеримо богати и пръскат с невиждано разточителство. В селището се говори, че момичетата, които работят в палацото, губят паметта си, за да не си спомнят ужасиите, които са видели там.
— Какви ужасии?
— Говори се за бебешки плач и за момичета, останали без капчица кръв.
— Не си ли проверила лично?
Враната въздъхна:
— Моята информаторка, Кончета, загуби паметта си, а след това беше уволнена.
Трите родоначалнички от острова и Криселда се спогледаха крайно озадачени. Старата Лукреция първа наруши смразяващото мълчание:
— Питам се защо са дошли тук.
— За да ни предизвикат най-вероятно — предположи Валерия.
— Салма е ужасно хитра. Иска да ни сплаши — съгласи се Корнелия.
— Както и да подрони моралните устои на жените Омар, в това число и на Анаид — уточни Криселда.
— А може би цели да ни накара да забравим всяка предпазливост и да направим грешен ход, преди да му е дошло времето — подхвърли Валерия.
— По такъв начин ни се перчи с триумфа си. Избраницата се е поддала на изкушението — присъди Лукреция, като произнасяше гласните със сицилиански акцент.
— Да, но небесните тела още не са в съвпад — възрази Криселда.
— Именно затова. Трябва да побързаме и да подготвим момичето, докато не е станало късно — стигна до извода Корнелия.
— Съгласни ли сте да не прибързваме, докато не се убедим напълно в могъществото на Анаид? — попита Валерия.