Единственото хубаво нещо в цялата тази работа беше, че вече знаеше как да развали магията.
Марио, с изкривено, разлигавено лице и с ръце, схванати от опитите за летене, грохна на пясъка, уплашен до смърт, като боязливо помръдваше пръсти, за да се увери, че реагират на командите му. Не разбираше какво му се беше случило току-що.
Междувременно Анаид дискретно се отдалечи.
Първият й опит да бъде нормално момиче се оказа пълен провал.
Глава двадесет и втора
Още веднъж
— Още веднъж.
Анаид скочи отново във въздуха и задържа илюзорния си образ пред очите на Аурелия, докато тя използва момента, за да завърти тялото си с бързината на светлината и да я изненада откъм десния фланг.
Това обаче не беше Аурелия, а сетивна измама. Истинската Аурелия стоеше точно зад нея и я парализира с едно просто движение на пръстите си, като притисна някакъв нерв на шийната вена и я накара да изпищи от болка.
Анаид отпусна ръце и се предаде. Беше невъзможно да издебне Аурелия, никога нямаше да успее да я надвие.
— Още веднъж — настоя Аурелия, непреклонна.
Анаид беше напълно изтощена. Аурелия непрекъснато я караше да повтаря, не й даваше нито миг почивка, налагаше й да прави едни и същи упражнения отново и отново, докато се превърнат в заучени механични движения и започне да ги изпълнява автоматично, без да се замисля. Късно вечер, когато се просваше като чувал с картофи върху дюшека, това „още веднъж“ продължаваше да кънти в ушите й и блъскаше в слепоочията й, подобно на барабан за тревога. И пред това „още веднъж“ тялото й се стягаше и дисциплинирано се подчиняваше на командата. Този път обаче се възпротиви:
— Не мога повече. Не мога да те изненадам, опитвам се да се раздвоя със същата скорост като теб, но все не успявам.
— Още веднъж — невъзмутимо изрече Аурелия.
Анаид пламна от негодувание. — Нима не разбира? Глуха ли е? Беше се изразила съвсем ясно. Нямаше нито желание, нито сили за пореден път да опитва нещо толкова абсурдно и толкова очевидно обречено на неуспех.
— Още веднъж — повтори Аурелия с безизразен и досадно натрапчив глас.
И ученичката осъзна, че докато не постигне качествен скок в обучението си, щеше да чува това повелително изречение, изпразнено от съдържание, но толкова страховито мъчително, като изтезание с вода, която ритмично капе по изопнатите ти нерви. Затова направи първото, което й хрумна. Съсредоточи цялата си ярост, целия си гняв, насъбран срещу Аурелия, и злорадо си представи колко приятно щеше да бъде да я изненада и този път тя да й се надсмее. Усмихна се само при мисълта за това как обръща нещата и двете си сменят ролите. „Още веднъж“ щеше да произнесе тя досадно повтарящите се думи на Аурелия, която смутено щеше да се заоглежда на всички страни, без да знае откъде и как ще я изненада Анаид. След което, без да губи нито секунда в умуване, се задейства светкавично, като промени коренно техниката си. Направи го точно обратното. Задържа тялото си пред Аурелия, а същевременно се разгъна, раздвои се и измести илюзорния си образ встрани.
— Гледай ме в очите! — изкрещя Аурелия.
Дали от объркване, дали от вече създадения й навик механично да се подчинява на заповедите, Анаид — истинската, а не въображаемият й образ — погледна Аурелия и падна в клопката на учителката си.
— По дяволите! — възкликна, осъзнавайки, че е била измамена.
— Когато се биеш, никога не слушай противника си. Още веднъж.
Този път Анаид заложи всичко на карта. Аурелия я беше научила как да разделя илюзията от тялото си, както и как да действа с пъргавината на рис и с бързината на мълния, когато атакува противника. Между две тела Аурелия безпогрешно различаваше кое е истинското и кое въображаемото. А ако опиташе с три? Хилядните части от секундата, които щяха да са й необходими, за да обмисли вариантите и да реши кой образ е истински и кой да отхвърли, щяха да бъдат достатъчни, за да й дадат предимство и да атакува неочаквано. Анаид реши да се пробва, като едновременно се опита да я нападне в упор и да я заобиколи със свои копия.
Три Анаиди обкръжиха Аурелия и тя наистина се обърка от дръзкия й ход, а преди да се умножи на свой ред на още толкова, бе обезвредена от силния удар, който Анаид й нанесе по тила.
Аурелия, победена и нокаутирана, се усмихна за първи път през всичките тези дълги дни на упорити тренировки. Анаид си помисли, че така бе дори хубава. Усмивката смекчи суровия поглед и разкри пленителната белота на зъбите й, които грейнаха на мургавото лице.