Магия. Беше жертва на черна магия.
Направи отчаян опит да излезе от състоянието на сковаваща неподвижност, като съсредоточи цялата си енергия в клепачите. Един от уроците на Криселда гласеше точно това. Замъгли ли паниката сетивата ти, концентрирай силите си в една-единствена точка.
Клепачите й тежаха като кола, натоварена с камъни, и за да ги отвори, трябваше да положи усилието на стотина души, които се опитват да поместят желязна плоча. Хайде, давай, едно, две… хоп!
Успя! Стаята тънеше в полумрак, а плюшените играчки и куклите на Клодия, подредени по етажерките, хвърляха фантасмагорични сенки по стената. Анаид примигна. С голямо усилие бавно завъртя глава и за миг успя да различи неясните очертания на леглото на Клодия. Зърна сянка, седнала на него, страховита и нереална като онези, проектирани на стената. Беше на стройна жена с дълги пръсти, впила нокти в гърдите на Клодия.
Анаид поиска да я пропъди, но изглежда бе направила някакво неволно движение и жената, сепната от шума, извърна глава и втренчи очи в нея. Анаид потъна в ужасен кошмар.
Анаид се потеше. Печката бумтеше, обедното слънце силно напичаше, а най-вече пламтеше лицето й от срам, заради това, което правеше.
— Не съм доносница, не искам да мислиш, че обичам да клеветнича или да обсъждам какво правят или не правят другите момичета, но обърни внимание, Клодия е бледа, с тъмни кръгове под очите и кашля лошо. Мъчи я главоболие, а нощем сънува кошмари.
Валерия я слушаше, като същевременно наблюдаваше фурната и внимаваше да не прегори печеното.
— Да, вече забелязах. Ще й приготвя целебен сироп. Сериозно е настинала.
Анаид не се отказваше:
— Има болки в гърдите и диша тежко по време на сън.
— А костите? Оплаква ли се от болки в костите?
— Да.
— От това се страхувах. Трябва да е грип.
Анаид кършеше ръце, силно притеснена.
— Снощи ми се стори, че виждам сянка в стаята.
Валерия, която бе по-загрижена за соса за печеното месо, отколкото за това, което й говореше Анаид, този път се сепна и веднага затвори вратичката на фурната.
— Изразявай се ясно, не обичам увъртанията.
— Подозирам, че някоя Одиш й пие кръвта.
На Валерия дъхът й секна.
— Тук, в моя дом?
— Да.
— На собствената ми дъщеря?
— Да.
— И как?
— Възползва се, че не й обръщаш достатъчно внимание, и се домогва до нея.
Валерия, обикновено хладнокръвна жена, направо побесня. Като я видя така разгневена, Анаид се отдръпна назад.
— Не прекалявай, Анаид! Мери си приказките! Това, че се държа с теб като със собствена дъщеря, не ти дава правото да ме оценяваш и да ме съдиш как се грижа за семейството си. Ясно ли ти е? И ако пренебрегвам до известна степен Клодия, то е заради теб. Не го забравяй.
— Не исках да те нараня, но…
— Извини се!
— Съжалявам.
— И повече думичка да не съм чула за това абсурдно твърдение. Никоя Одиш няма да се осмели да пие кръвта на дете под носа ми.
Анаид притисна с ръце пламналите си страни, по-засрамена, ако това изобщо бе възможно, отколкото в началото на разпалената си реч. Беше допуснала грешка както в подбора на думите си, така и в начина, по който ги бе поднесла. Не смееше да каже на Валерия за редовните среднощни похождения на Клодия. За тайните й любовни авантюри, нито за безразсъдното й неподчинение, което бе проявила, като бе снела от себе си предпазния щит. Ако Валерия научи за това, може би ще приеме опасенията й по-сериозно и ще провери истинността и основателността на твърденията й. Но да продължи да говори, би означавало само да се покаже като долнопробна презряна доносница.
Вечерта, докато подготвяха мястото и подробностите около церемонията за гадателския ритуал, през цялото време, докато палеха цепеници и търсеха заек, тя забеляза, че Клодия е бледа и отнесена. Отбягваше я, отдръпваше се встрани, щом Анаид се приближеше към нея, или се преструваше, че не я чува, и не си правеше труда да й отговаря. Отново си беше оная позната Клодия, както винаги антипатична.
За сметка на това сега Валерия беше много по-внимателна и мила с дъщеря си. Връчи й атамето, за да извърши тя ритуала, и здраво стисна заека, като се мъчеше да го задържи да не мърда. Клодия с голяма вещина го закова на място и с един удар хладнокръвно му сряза вратлето. Анаид беше свикнала да гледа как колят прасета, кокошки и зайци, но в Урт нямаше момиче на възрастта на Клодия, което да се осмели да грабне ножа и да го използва с такава точност. Валерия й подаде сребърния леген, Клодия го взе и го постави така, че кръвта на животното да капе в него и да обагря в червено хубавия метал.