После Клодия подаде атамето — ножа с две остриета, на Валерия, която с едно сигурно движение разпори на две тялото на умиращия заек и извади топлите му вътрешности. Майка и дъщеря ги разстлаха върху посребрен поднос и парчетата, в които още пулсираше искрица живот, останаха да потрепват, оголени, преплетени като загадъчен лабиринт, криещ тайни и поличби.
Клодия и Валерия, като се споглеждаха и кимаха в мълчаливо съгласие, се заеха да разтълкуват знаменията, които откриваха в цвета, тъканта и формата на черния дроб и в извивките на червата. Действаха в пълен синхрон и Анаид се почувства излишна, съжали, че си бе отворила устата.
Никога няма да се научи да си държи езика зад зъбите. В края на краищата какво толкова й пука за тая надута лъжкиня.
Клодия пое инициативата и първа формулира предсказанието:
— Най-подходящото място, за да се свържеш със Селене, е в латомиите в Сиракуза.
— Латомиите? — попита Анаид озадачена. — Какво са латомиите в Сиракуза? — повтори тя.
И след като зададе въпроса, погледна с крайчеца на окото си Клодия, очаквайки да й подхвърли нещо язвително и да я подиграе за невежеството. Клодия обаче беше бледа, с тъмни кръгове под очите, и не продума, изобщо не й обърна внимание. Беше много по-префинен начин да й покаже пренебрежителното си отношение. Анаид просто не съществуваше за нея. Валерия отговори от името на двете:
— Латомиите са огромни ями и галерии, катакомби, прокопани в хилядолетните каменоломни, където е бил добиван варовикът, използван като материал за построяването на най-красивите сгради в Сиракуза. Храмът на Юпитер, театърът, крепостта на стария град Ортигия. Седем хиляди атински военнопленници били захвърлени в тях, преди да ги продадат като роби.
— И там ли ще се свържа със Селене?
— Така вещаят знаците.
Разговорът им бе прекъснат от Криселда, която влезе в залата, носейки поднос с кана и четири чаши, и без да иска, стъпи върху малкото кръв, покапала на пода, и залитна. Бедната Криселда, вече толкова трудно пазеше равновесие, та макар и да се помъчи да ги задържи, чашите се хлъзнаха, една след друга паднаха на пода и се пръснаха на парчета. Валерия и Клодия безмълвно наблюдаваха как съдовете се чупят с трясък. Криселда се заизвинява смутено и се наведе да събере отломките, но в миг замръзна. Валерия и Клодия изкрещяха едновременно и я спряха:
— Нееее!
Двете бяха ужасени.
— Какво? Какво става?
— Не ги пипай! Първо трябва да направим заклинание, за да обезвредим лошото предзнаменование.
— Какво предзнаменование?
Клодия не можеше да повярва:
— Нима не виждаш? Наистина ли не виждаш?
Криселда се вгледа в парчетата стъкло, пръснати по златистите плочи, и като вникна в скритото послание на разположението им, си запуши устата. Клодия протегна ръка и посочи към пода:
— Виждам в най-близко бъдеще смърт. Жестока и ужасяваща смърт.
Валерия я стисна за ръката.
— Виждам огън, разрушителен огън, опожаряващ и пагубен за всичко живо.
Клодия затвори очи и закри лице в шепите си.
— Виждам болка, болка и плач, сълзи на горест и страдание.
Анаид се вгледа в Криселда, която стоеше като вкаменена в превитата си поза и с нарастващ ужас в очите слушаше зловещите предсказания на Клодия и Валерия. Етруските пророчици се славеха с изключителните си гадателски умения и това бе достатъчно, за да повярва в предвещанието им за гибел и опустошение. Анаид се съгласи напълно с нея — много скоро ги очакваше нещо страшно, усещането витаеше във въздуха. Леля и племенница се спогледаха, изумени от откритието, че си предават мисли по телепатичен път.
Тази вечер никой не беше гладен и никой не пожела да хапне от задушения заек.
Анаид направи заклинание за защита на стаята, в която спяха двете с Клодия, за да я изолира. Трябваше обаче да изчака Клодия да си легне. После остана будна, да бди над нея. Клодия дишаше тежко и неравно.