Ако продължава да реди такива глупости, би трябвало да работи в Белия дом и да пренаписва историята, помисли си Аби.
— Там ли се крие тайната, в преработването на вече готовото произведение?
— Абсолютно. То е като при музиката — продължи убедително Джак. — Трябва да имаш ухо. Ако нямаш слух, няма да станеш писател.
Сгушена под сянката на палмовото дърво заедно с хората от екипа, Аби чуваше собствените си думи от устата на Джак. За сетен път си каза, че е постъпила правилно. Беше се скрила от всичко онова, което презираше — от блясъка и шумотевицата на шоубизнеса. В този свят чертите на лицето на Джак и формите на тялото му имаха превес над съдържанието на книгата на Аби.
Но докато го наблюдаваше на плажа, не можа да скрие от себе си чувството на съжаление и негодувание, което постепенно я обземаше. Тя знаеше, че книгата е нейна, но милионите зрители, гледащи Джак по телевизията, нямаше да го узнаят. Щяха ли някога да я приемат? Може би Джак беше прав. Беше сътворила един толкова съблазнителен мираж, че той сега заплашваше да погълне собствената си създателка.
Беше разголила душата си пред Джак по време на подготовката им. Сега собствените й думи долитаха до нея чрез гласа на Джак и тя усещаше, че е загубила нещо, нещо голямо, което обаче не можеше да опише. Беше се отказала не само от признанието и славата, но и от част от себе си. Аби осъзна, че бе изгубила донякъде своята самоличност.
Влязоха вътре, за да заснемат Джак пред компютъра по, прозореца. Говориха за детството му като син на военен разпитваха го какво е усещането да си на върха.
— Нещо твърде преходно — каза бавно Джак. — Не изглежда реално. И не е, докато не видя заглавието на книгата ми в класациите на бестселърите. Може би и тогава няма да съм убеден.
— Явно трудно може да ви убеди в нещо човек — усмихна се журналистката.
— Защото знам, че славата лесно се изплъзва. Докато книгата не се наложи твърдо на пазара, нищо не е сигурно. — Той се замисли за миг с онова тъжно-сериозно изражение, което водещите в големите телевизионни компании обичат толкова много. После погледна право в камерата. — Всичко е като сън. Усещаш, че можеш да се събудиш всеки момент, за да разбереш, че не е било наистина. — Той направи пауза. Усетът му за време бе дар от бога. После заговори отново: — Всяка нощ се събуждам от един кошмар, кошмарът, че всичко това е просто един сън.
Журналистката седеше безмълвно, хипнотизирана от погледа му. Думите му заглъхнаха и чак тогава тя се върна към реалността.
— Хари, хвана ли го? Кажи, че го хвана — обърна се към оператора тя.
— Хванах го — успокои я той. Току-що бе заснел последния едър план на Джак.
— Ще пуснем глас зад кадър с последните му думи. Това ще бъде краят. На фона на залязващо слънце, последни проблясъци на хоризонта. Имаме ли още кадри от оня материал от Хаваите?
— Струва ми се, че да.
— Чудесно. Ще използваме тях. Никой няма да разбере разликата.
— Значи ви хареса? — намеси се Джак.
— Страхотно беше — сграбчи ръката му тя. — Най-важното е, че зрителите моментално ще се заплеснат по вас.
В този момент Аби осъзна, че Джак е опасен. Лъжеше с усмивка, която парализираше разума.
29
Очакваше се Джак да пристигне в агенцията след по-малко от час и Карла се подготвяше трескаво. С помощта на секретарката си обобщаваше последната информация от Бертоли за маркетинга на книгата.
Оуенс искаше първа да съобщи на Джак хубавите новини — Агентите обичат да поднасят радостни вести, надявайки че клиентът им ще ги отъждестви с тях.
— Имаме ли цифрите за телевизионната реклама? — попита Оуенс.
— В папката ти са — каза секретарката.
— А размерите и броят на стендовете, където ще излагат книгата в книжарниците? — попита Карла. — Имаме ли данните?
— И те са в папката ти при всичко друго. — Секретарката й Джадра започваше да се побърква. Оуенс винаги създаваше суматоха преди срещи с важни клиенти.
Но този път май бе по-зле отвсякога. Незнайно по каква причина Карла се боеше от Джак. Надяваше се, че днес няма да доведе адвокатката, която го бе обсебила. При последната им среща Аби сякаш четеше мислите й, от което й стана неприятно. Все още търсеше начини да откъсне Джак от тази досадница. Трябваше й време, но щеше да измисли как да се отърве от Аби Чандлис. Именно тя я възпря да продаде повече книги на Бертоли, книги, чиято комисиона щеше да донесе на агенцията милиони долари, а Джак щеше да й е в кърпа вързан поне за пет години.