Преди да успее да каже нещо, Аби чу тракването на слушалката. Позамисли се върху последните му думи.
Джак беше във вихъра си. Представяше си го как се движи сред знаменитостите на Ню Йорк, хвърля пленителни усмивки към обективите и се втурва в претъпкани книжарници да раздава автографи. Беше роден за светски изяви. Возеше се в разкошна лимузина, канеха го на вечери в манхатънските ресторанти, след като през деня бе изписвал името Гейбъл Купър на хиляди книги.
В този момент дори Аби, олицетворението на сдържаността, се поддаде на опиянението. Тя взе кутийката диетична кола от бюрото си и я чукна в ръба на монитора, сякаш вдигаше тост за постижението си. Без да има нечия подкрепа, Аби бе написала роман, който си проправи път в най-труднодостижимата ранглиста на света. Бе изстреляла ракета, която попадна в първата петорка. Какво повече! Само едно нещо й пречеше да изпадне в пълна еуфория: съзнанието, че в името на успеха си бе послужила с измама. Ала Бертоли и антуражът му никога нямаше да й дадат шанс, в случай че знаеха истината. Ако някой в тези среди изобщо помнеше Аби, то бе като провалила се писателка. Мъжете все още я сподиряха с похотливи погледи, но за Бертоли това не стигаше. Според неговите критерии песента й бе изпята.
Взря се отново в миниатюрния екран — педя синьо сияние. През следващите четири месеца той щеше да е нейната вселена.
Телефонът иззвъня и Аби протегна ръка към него. Сигурно Джак се беше сетил за още нещо. Вдигна слушалката.
— Не ми казвай, че сме се качили на първото място.
— Моля? — Не беше гласът на Джак.
Измина минута в хладно мълчание, преди тя да попита:
— Кой се обажда?
— Търся Морган Спенсър.
— Още не е дошъл.
— Бихте ли му предали нещо?
— Разбира се — каза Аби и се пресегна за лист и молив.
— Кажете му, че корабът е „Куеста Верде“ и е в Сан Хуан.
Аби си записа.
— Това ли е всичко?
— Да.
— Бихте ли се представили?
— Той ще разбере за какво става дума. — От другия край прекъснаха линията.
Аби остави слушалката, но само след секунда отново се позвъни. Телефонът я влудяваше. Щеше й се да го изключи но той бе единствената й връзка с външния свят.
— Ало.
— С Аби Чандлис ли разговарям? — Беше плътен мъжки глас, но тя не го разпозна.
Изведнъж се оказа, че всички знаят номера й. А уж толкова се бе постарала да остане необявен.
— Кой е?
— Веднъж вече разговаряхме с вас. Робърт Томпсън от „Интрудър“. Не ми казахте, че ще се местите.
По гърба й полазиха хладни тръпки. Как я бе открил?
— Откъде взехте номера ми?
— Не от „Справки“ във всеки случай — каза Томпсън. — Труднооткриваема сте.
— В момента нямам никакво време. — Аби се опита да из мисли по-елегантен начин да затвори телефона.
— Ще ви дам моя номер, но защо си мисля, че няма да ми позвъните?
— Страшно закъснявам — каза Аби.
— Струва ми се, че ще поискате да поговорим. Много по — приятен събеседник съм от ченгетата в Сиатъл.
Аби почувства как й се завива свят.
— Ако исках да ви създам неприятности, просто щях да им съобщя къде сте. Но не съм го направил. — Каза го тъй, сякаш заслужаваше медал.
— Какво искате?
— Не и да ви създавам проблеми.
— Вече го казахте. Как научихте номера ми?
— Имаме си източници. И, изглежда, информацията им е точна.
— Какво искате да кажете?
— Че номерът се оказа верен.
Аби замълча.
— И че полицията наистина ви издирва.
— Откъде знаете?
— Те ми казаха.
— Разговаряли сте с полицията?
— Спокойно, нищо не съм им казал. Дори не разбраха кой се обажда. Старая се да предпазвам източниците си.
Опитваше се да я направи една от тях, като я предразположи. Предполагаше, че не е замесена пряко в нищо скандално. Ако знаеше нещо, то по-скоро бе някаква информация на адвокат за клиента му или за някого, с когото клиентът му си е имал работа.
— Наясно сме какво става. Във ваш интерес е да ни разкажете историята, както я виждате вие, преди да сме я публикували. — Томпсън нямаше нищо компрометиращо, но се надяваше Аби да се паникьоса и да заговори.
В момента тя бе изплашена. Но острият й ум я накара да си припомни, че боиш ли се от нещо, правиш грешки. Една от тях бе да се разприказваш.
— Някои от нашите източници… — Внезапно се размножиха, помисли си Аби. — Някои от нашите източници ни казват, че сте замесена в доста странна сделка с голям бестселър.
— Не разбирам за какво говорите.
— Защо не ни кажете какво става? Не ви подозираме в нищо престъпно — каза Томпсън.
— Радвам се да го чуя.
— Коя е Тереза Дженрико и защо е била убита?
Последва дълго бездиханно мълчание. Аби се подвоуми дали просто да не затвори. Но Томпсън вече беше разговарял с полицията. Ами ако се разгневеше и им се обадеше да предаде анонимна информация?