— Как?
— Чуй ме, знам какво си мислиш. Че ревнувам, че съм отмъстителен и прочие. Но според мен Джак му е казал.
— Прекаляваш — каза Аби и поклати глава. Започваше да се ядосва на вечните им опити да се очернят един друг. Ако не престанеха, Аби възнамеряваше да се скрие и от двамата, докато напише книгата.
— Помисли си — продължи Морган. — Кой друг знае къде си? Кой има телефонния ти номер? Освен мен, разбира се.
— Ами първо Чарли — каза Аби.
Морган направи физиономия, която означаваше да не брои бившия си съпруг.
— Защо ще се обажда на тоя репортер? Откъде ще знае него да търси?
Морган беше прав. Чарли не знаеше, че Томпсън отдавна досажда на Аби. А Джак знаеше.
— Съгласи се с мен — каза Морган: — Влязъл ти е под кожата, но сега те разиграва както си иска.
— Престани! — Не искаше да го слуша повече. — Вече се чувствам като парче месо, заради което се ръфат две кучета. — Тя се извъртя настрани, за да не го гледа повече, и отпи от чашата, която задържа в ръка. Ледени капчици се стекоха от стъкленото дъно и поръсиха почернелите й бедра.
Загарът й контрастираше приятно на белите къси панталони.
— Мъчно ми е, че наранявам чувствата ти — обади се Морган. — Но съм длъжен да те предупредя. Мисля, че си в опасност.
Когато го погледна през рамо, Аби видя сериозното му изражение, което не можеше да пренебрегне.
— Помисли малко — каза той. — Спомни си подробно разговора с Томпсън.
— Какво искаш да кажеш?
— Спомена ли ти, че авторът не е Джак или Гейбъл Купър?
Аби се позамисли.
— Стори ми се, че не знае заглавието, нито автора.
— Именно. Защото на Джак не му изнася. Какви въпроси ти зададе Томпсън?
— Спомена убийствата на Тереза и Джоуи. Направи някаква връзка с книгата. Освен това знаеше, че полицията ме търси.
— Някой му е дал тази информация заедно с извода, че може би си замесена в убийствата. — За по-убедително Морган чукна по масата с два пръста. — Ако тоя някой иска да те дискредитира, няма по-успешен начин от такова нещо в пресата. А сега си помисли кой има мотив да те дискредитира. Кой ще спечели, ако си свързана с голям скандал точно когато се опитваш да разкриеш авторството на книгата?
— Какво ми казваш?
— Да погледнеш фактите. Да си отвориш очите.
— Намекваш, че Джак е убил Тереза? — Аби се завъртя на стола и сега седеше право срещу него. Гледаше го от упор.
Мълчанието на Морган бе отговор на въпроса й.
— Не вярвам, дума да не става. Той не е способен на такова нещо.
После известно време мълча. Морган остави безмълвието да разклати убедеността й.
— Какво ще спечели със смъртта й? — попита Аби. Пак се връщаха към логиката, където Морган плуваше в свои води.
— Тереза знаеше за книгата — каза той. — Знаеше, че ти си я написала. Тя щеше да го изобличи, ако реши да си присвои авторството. Не го ли осъзнаваш?
— А Джоуи?
— Той се намеси при филмовите права. Изпречи му се на пътя. И Джак знае този факт, нали? Дори когато още не го знаеше, успя да забаламоса Карла. С оная история за стария му приятел наркоман, който се представял за Гейбъл Купър.
Аби се замисли.
— Не, не го вярвам. Той не може да убие двама души. Не и заради такова нещо.
— Малко ли е? Над седем милиона долара от аванси и проценти от продажбите? Та аз имам роднини, които биха ме ликвидирали заради такава сума. И то хора, които всъщност ме обичат.
— Казваш ми, че ще открадне книгата ли?
— Ами ние вече му я поднесохме в красива опаковка с панделка — каза Морган.
— Но нали сме се застраховали по сто начина? — упорстваше Аби. — Подписал е договор, регистрирали сме авторските права… — Погледна го, но той замълча. — Не съм ли права?
— Да, имаме договор. Имаме регистрирано авторско право. Но рекламата си има свой собствен живот. Никога не съм виждал такова нещо. Просто е изумително. Лицето на Джак е вечно в ефира. На всеки двайсет минути пускат реклами с неговия образ. А ти си седиш тук и май не осъзнаваш…
— Такъв беше планът — каза Аби.
— Да, но не разбираш, че сега Джак и книгата са се превърнали в едно цяло. Не знам как да ти го обясня… — Морган започна да ръкомаха за по-красноречиво. — Известността има своя собствена динамика. Все едно да изпуснеш духа от бутилката, атома от бомбата. Как го затваряш обратно? Как го контролираш според собствените си желания?
Аби се заслуша в думите му. Не й харесваха, но трябваше да признае, че е прав.
— Това е голям коз в ръцете на Джак — каза Морган. — Издателството е в пълното си право да вдигне врява за измамата, ако истината за авторството не им хареса, особено след като ченгетата те разпитват във връзка с убийство по времето, когато… С една дума, Джак държи силните карти.