— Но аз имам алиби. По това време летях със самолет.
— Иди разправяй на ченгетата. Издателят не се интересува от алибито ти. Освен това се знае, че хората си наемат убийци — заяви Морган.
— Но защо? Защо ще искам да убия Тереза? Тя ми беше приятелка.
— Постоянно стават убийства на приятели. Това не е аргумент за полицията. Направихме тактическа грешка. Не биваше да му позволяваме да те води тук. Сега излиза, че си избягала. Имат всички основания да решат така. Поради гузна съвест — добави той.
— Знаеш, че трябваше да се махна. Полицията щеше да ме разпитва за книгата.
Но Аби разбираше, че Морган има право. Планът й бе надминал и най-смелите й мечти. Беше подценила шума около книгата и чара на Джак, който бе грабнал публиката. Беше наклала малък огън да подгрее кариерата си, а сега пламъците заплашваха да я изгорят жива.
Нямаше как да контролират реакцията при публичната й поява, когато щеше да разкрие истината за книгата. Можеше ли славата да се прехвърля като детска топка? Или пък нещата щяха да вземат лош обрат и да доведат до скандал. Никой от двама им нямаше отговор на тези въпроси.
Морган отпи от бирата си, преди да заговори.
— Имам тук нещо, което може да промени мнението ти За Джак. Не исках да ти го казвам по телефона. Той не е толкова наивен, колкото го мислиш.
— Никога не съм казвала, че е наивен. — За малко да добави, че наивниците не носят оръжие, но защо да налива масло в огъня?
— Имам предвид литературата — поясни Спенсър. — На писал е книга.
— Зная. Има цял куфар неиздадени ръкописи. Показа ми ги.
— А това показа ли ти? — Морган бръкна в куфарчето си и извади книгата от антикварната книжарница. Подаде я на Аби.
Тя занемя и се вкамени. Прочете името на автора върху гръбчето — Келън Рейд — от фалшивия паспорт на Джак.
Погледна Морган недоумяващо, сякаш не вярваше на очите си.
— Откъде знаеш, че книгата е негова?
— Погледни посвещението — каза Морган.
Тя отвори на трета страница. На лицето й се изписа дълбока болка от осъзнаването на предателството.
— Защо, защо не ми е казал?
— Ако ти беше казал, щеше ли да го използваш?
— Не зная. — В този момент това бе единственият искрен отговор, който можеше да даде. Фактът, че Джак е издаван, щеше да създаде неприятности. В случай че Бертоли бе на учил, нямаше да се съгласи на такъв бюджет. При идиотските правила в книжния бизнес никога нямаше да се вдигне такъв шум, ако издателят не можеше да представи Джак, най-голямото негово откритие, като дебютиращ писател.
— Затова не ни е казал — заключи Морган. — Но има и по-лошо. — Той отново зарови в куфарчето си и след малко измъкна някакви сгънати страници. Подаде ги на Аби.
— Чети и плачи — каза й.
Аби не знаеше дали желае това. Всичко се разпадаше.
— Преди да дойда тук, се отбих в Южна Каролина. — Говореше, без да я поглежда, навел глава над чашата си, сякаш черпеше сили от нея. — Отидох в Бофорт. Беше смело предположение от моя страна, но реших, че този малък градец си има вестник. И че за този вестник издаването на книга от съгражданин ще бъде голяма новина. Оказах се прав. Открих това в архива на редакцията. Писано е преди девет години. Джак изглежда доста по-млад — каза той и посочи снимката на първата страница. Беше фотокопие, но достатъчно ясно, за да може Аби да познае сияйната усмивка на Джак, седнал на бюро с книгата в ръка. Под снимката имате надпис с името на автора и заглавието.
— Очевидно редакторът му е хвърлил голям труд. Направил е сносна книга — каза Морган. — Но не са улучили момента. Издадена е година и нещо, преди военните трилъри да станат хит. Във вестника се казва, че военните истории нямат бъдеще. При все това книгата е влязла в регионалната класация, която съставят в Атланта. Публикацията е по този повод.
Аби беше като ударена с мокър парцал. Взе страниците и ги зачете под звуците на барабаните и брътвежа от околните маси.
В статията бе обрисуван портретът на млад писател, обзет от манията да стигне върха. Когато се появил в регионалната класация, Джак ипотекирал къщата си и изхарчил всичките си спестявания за промоция на книгата, с цел да влезе в националните класации. Купувал рекламно място в какви ли не вестници из цялата страна, направил и авторска обиколка. Дори се опитал сам да продава книгата от багажника на колата си. Но не постигнал нищо. Без подкрепата на голямо издателство със собствена мрежа от контакти и динамичен маркетинг той просто пропилял парите си и се простил с мечтата си.