— Морган, престани — опита се да го възпре Аби.
— Не, не, искам да чуя какво предлага той. Как би постъпил. Хайде, искам да знам. Какво ще направиш ти в случая?
— Ще си поприказваме.
— Просто тъй.
— Аха — каза Джак, — просто тъй.
— И какво ще му говориш? Какви магически думи ще използваш?
— Ще го убедя да не върши глупости.
Морган се усмихна, а после се разсмя.
— Ще го убедиш значи.
— Да. Той не е глупав човек. В Ню Йорк се разбрахме — каза Джак.
— От твоите уста логиката звучи като мръсна дума.
— Джак може да бъде много убедителен — обади се Аби. — Видях как убеди няколко души в Сан Хуан.
— Те вече не ти искат пари, нали? — погледна я Джак.
— Единият от тях вече нищо не иска — каза Аби.
— Какво, по дяволите, е станало в Сан Хуан? — попита Морган.
— Няма значение. Предпочитам да платя. — Разговорът й беше дотегнал.
— А какво ще го спре да се върне за още? — попита Джак.
— Няма да се върне, защото, докато изхарчи това, което ще му дам, всичко ще е свършило — каза Аби.
— Какво ще направиш, кредитната си карта ли ще му дадеш?
— Не, просто ще ускорим нещата — каза тя.
— Не те разбирам — погледна я Джак.
— Искам да кажа, че няма да изчакаме изданието в меки корици, за да кажем на Бертоли, че аз съм написала книгата.
Джак остана като зашеметен. Много неща очакваше, ала че и това.
— Точно в момента, когато тя прави такъв фурор?
— Чарли внася ново измерение — каза Аби. — Не можем да го накараме да мълчи вечно.
— Появиха се и някои други неща — додаде Морган.
— Какви неща?
— Но ти не бива да се притесняваш — каза Морган. — Ще си получиш дела. Това е всичко, което ти е нужно да знаеш.
— Не, нужно ми е да знам какво става. Какво ще кажете на Бертоли?
— Ще изчакаме книгата да се задържи един месец в класацията — каза Аби. — А дотогава трябва да съм приготвила стръвта.
Джак поклати глава недоумяващо.
— Когато започнеш нищо, трябва да го довършиш. — Това беше насочено към Аби. — Съгласих се да участвам в играта ви. Да ида в Ню Йорк и да направя цялото шоу. Всъщност известно време това ме забавляваше. Но онези хора не си играят, а правят сериозен бизнес със сериозни пари — каза Джак. — Изпълниха си обещанията. Поиска им нещо и те ти го дадоха, дори много повече.
— И те получиха това, за което се пазаряха. Получиха теб.
— Да, и сега искаш да им провалиш рекламната кампания — каза Джак. — Точно по средата искаш да издърпаш килимчето под краката на всички нас.
— Какво толкова? — намеси се Морган. — Мислиш, че книгата ще пропадне без теб?
— Аз се заангажирах вече — каза Джак. — Това е лошото.
— За какво говориш? — взря се в него Аби.
Джак се поколеба, преди да отговори.
— Обещах му нещо въз основа на това, което изпълни от своя страна при сделката. Обещах му, че ще има резюмето, за да разбере насоката на продължението. Сметнах, че така е редно.
— Решаваш сам какво е редно? — възкликна Аби.
— Ти влезе в челната петорка. Кога ти се е случвало за последен път?
— Кой ти е дал право? — извика тя. — Казах ти по телефона…
— А аз ти казах, че ще говорим за това, като се върна — рече Джак. — Но идвам тук и виждам, че се каниш да ме изхвърлиш на улицата.
— Няма за какво да говорим повече. — Аби беше бясна.
Представи си как резюмето попада в Холивуд, преди да е завършила продължението. Морган се оказа прав. Без тя да се усети, Джак бе взел инициативата в свои ръце.
Управителят на ресторанта дойде да им съобщи, че масата ги чака. Аби кипеше от гняв. Лицето й бе алено.
Първи стана Джак.
— Дадох им дума.
— Според мен просто трябва да им кажеш, че си сгрешил — рече Аби.
— Сгрешил ли?
— Именно. Кажи им, че си излъгал. Каквото щеш им разправяй. Но съдържание на продължението няма да получат.
— Е, разбирам, че решението ти е категорично. — Джак изгледа студено първо Аби, а после и Морган.
— Приятна вечеря — каза той и без дума повече се отпра ви в обратната посока, към стълбите и пътеката, водеща към стаята му на брега.
През няколко маси от тяхната в един тъмен ъгъл на бара седеше чернокож мъж със спортно сако и вратовръзка. Четейки вестник, отпиваше от чаша, в която, изглежда, имаше бърбън. Всъщност той пиеше чай с лед, а вестникът бе отпреди три дни.
Мъжът надничаше над вестника към масата на трима души, седнали на десетина метра от него. Те явно водеха разгорещен спор, но Логано не успяваше да долови и една дума, защото музиката гърмеше.
Тези трима не можеха да видят, че на масата зад вестника имаше снимка. Беше снимката на Аби, леко размазана, тъй като бе изпратена по факса от Сиатъл до полицейския участък в Сейнт Кроа.