Сержант Логано загуби четири дни, докато открие жената. Според американските критерии островът беше малък, само с две по-големи селища, но по брега и хълмовете бяха разпръснати хиляди уединени къщи. Тя можеше да е отседнала във всяка от тях. Логано бе доволен, че изобщо я откри.
Ако познаваш острова, ще се насочиш само към три-четири места, когато търсиш туристи. Затова Логано отиде при бармана на „Пирата“, който позна Аби по снимката. Логано кисна тук три поредни вечери. На четвъртата извади късмет.
Продължи да ги наблюдава, бършейки потта от челото си. Единият от двамата мъже с нея трябва да беше адвокатът. Но Логано не беше сигурен кой точно. А за другия не знаеше нищо. Детективът от отдел „Убийства“ в Сиатъл който му предостави информацията, не спомена за втори мъж. Но адвокатът бил проследен да отива на летището. След като се качил на самолета, полицаите поговорили с обслужващите полета. Оказало се, че пътува за Сейнт Кроа, но през Южна Каролина. Не знаели защо минава оттам:
За Логано това бе деликатна задача, изискваща дискретност. Сиатъл не бе издал заповед за арестуване, макар да я подготвяли. В момента искали просто да я разпитат. Логано и участъкът му им правеха колегиална услуга. Задачата му бе да я открие и да се обади в Сиатъл.
Логано не беше глупак. Знаеше, че жената скоро ще бъде върната в страната си с белезници на ръцете. Когато американците погнеха някого, прошка нямаше. Можеха да я задържат заради техническо нарушение, например митничарите или имиграционните власти, но щяха да я пипнат, дума да няма.
Той свали вестника и покри снимката с него. Чувстваше издутината под лявата си ръка, където бе пъхнал своя трийсет и петкалибров магнум „Смит и Уесън“ с десетсантиметрова цев. Логано беше от старата школа. Не признаваше газовите пистолети и разните му спрейове. Не искаше да убива хора, но ако се наложеше, мислеше, че трябва да е както се убиват слонове: един изстрел с нещо, което да го повали.
Извади от вътрешния джоб на сакото си факса с доклада от Сиатъл и го прехвърли отново, докато ги наблюдаваше. Според доклада тя едва ли беше въоръжена, но не бяха сигурни. Искаха да я разпитат във връзка с двойно убийство. Логано нямаше да се остави да го застрелят заради някаква си колегиална услуга.
Тъкмо прибра доклада, и салонният управител се приближи към масата на жената. Макар и да не го чуваше, Логано предположи, че ги кани на маса в ресторанта. Май прекъсна спора им.
Единият от мъжете, висок хубавец, се изправи. Казаха си нещо с другите двама, после той се обърна и се запъти към стълбите и паркинга. Жената и другият мъж тръгнаха към ресторанта.
В един миг Логано понечи да последва мъжа по стълбите, но после се отказа и се облегна на стола си. Сега задачата му бе да наблюдава жената. Ако я изпуснеше от поглед, можеше и да няма втори шанс. Трябваше да разбере къде е отседнала и да информира полицията в Сиатъл. Нямаше бърза работа. Винаги можеше да търси други нишки, след като поставеше жилището й под наблюдение.
„Чийзбургер в Рая“ беше ресторант градина с жива музика през уикендите и с бар, който предлагаше всевъзможни питиета. Беше сборище на младежи, а напоследък Чарли се чувстваше особено подмладен.
Мярна едно сладко същество, седнало на бара. Беше с къса поличка като на мажоретка и опъната блузка, която очертаваше гърдите й. Чарли си падаше по хубавите бюстове. Почерпи я с бъргър и пържени картофи, докато той се наливаше с гран марние и текила.
Момичето беше с хубав тен и бърбореше оживено. Спели с приятеля си на малко корабче, но той отплавал на друг остров за няколко дни и тя се чудела къде да нощува. Чарли не можа да повярва на късмета си. Беше с лунички и атлетично тяло. Представи си каква лъвица е в леглото.
Към единайсет и половина я заведе при колата си с намерение да я смае, но там ги чакаше приятелят й. Замъкнаха го встрани от паркинга, повалиха го на земята и му взеха портфейла и часовника. Оставиха го да изтрезнее на тревата. Не бяха толкова глупави, че да откраднат колата му. Къде можеш да идеш с крадена кола, като си на остров?
Чарли се събуди сред бурените около четири призори и се облещи срещу звездите, които май до една имаха близнаци. Главата му бе като плондер. Той се надигна бавно.
Светлините на ресторанта градина бяха угасени, а паркингът пустееше. Там се мъдреше само синята спортна кола на Аби. Чарли не се сещаше какво се е случило. Имаше бегъл спомен, че главата му е притисната между две гърди а после му причернява. Лицето й бе съвсем мъгляво в съзнанието му.
Надигна се на четири крака, намери ключовете в джоба си и се залюшка към колата. Като погледна ръката си, видя, че е окървавена. Попипа тила си. Там имаше цицина колкото бейзболна топка и щом я докосна, вратът и главата му пламнаха от болка. Зачуди се с какво са го ударили.